Индустриализацията на България е бавен и постепенен процес, започнал през XIX в. и получил пълно развитие през XX век. След Освобождението в страната се установяват нови производствени отношения. С упадъка на занаятите се разпадат и старите еснафски организации и сдружения за сметка на постепенно нарастващата фабрична промишленост. В младата българска държава се обособяват нови социални групи – интелигенция, военни и чиновници, както и множество обезземлени селяни, които по-късно мигрират към градовете, където оформят класата на наемните работници. В периода 1878-1885 г. са открити 24 по-едри индустриални предприятия, основно текстилни и тютюневи фабрики. През 1881 г. в Русе е основано първото акционерно дружество, с което се полагат основите на предприемачеството и на организирането на едрия капитал.