В различните части на страната са разпространени различни названия за вампира: караконджо, караконджул, караконджер в Разложко, канканджур в Странджанско, каракон и каракончо в Плевенско, Ловешко, Троянско, кандзо в Дупнишко, поганчета, буганци в Родопите, Пирин.

Във вярванията на българите съществуват множество представи за облика на караконджула: според едни, той е едноок и еднокрак мъж с голяма глава с рога и космато тяло с опашка, носещ дарак на гърба си; според други представи, притежава способността да се превъплъщава в различни животни – куче, котка, вълк, теле, яре. Широко разпространено е вярването, че караконджулът е полу-кон, полу-човек, като в Северна България се среща поверието, че излиза през Тодоровата неделя.

Смята се, че караконджурите живеят накрай света, под земята, и се появяват сред хората само през зимата – януари (караконджолов месец) и най-вече през т. нар. Мръсни дни (караконджови дни, погани дни и др.), в периода от Коледа до Богоявление/ Йорданов ден (24.XII. – 6.I). През тези 12 дни се вярва, че земята е „на решето”, това е граничното време между старата и новата година, когато всички демонични сили излизат от местообиталищата си. Вярва се, че през Мръсните дни караконжулите обитават през деня пещери, реки, воденици, места, на които расте бръшлян, а нощем – от залез слънце до първи петли, излизат и бродят сред хората. От тук произтича забраната за замръкване или излизане по тъмно, хората се страхуват да не бъдат нападнати от караконджо, който може да ги язди или да ги удря с копитата си, отвлече и убие, като ги хвърли от склон или в река, както и да ги разкъса, изяде или да ги нахрани с човешко месо. Съществува вярване, че насилствено умъртвените хора се превръща в караконджули. Смята се, че в това демонично същество се превръщат и всички родени и починали през Мръсните дни. Появата на караконджула на Коледа се свързва в някои райони с обичайното за празника колене на прасе, като се счита, че караконджулът е привлечен от изтеклата кръв на животното, с която се храни.

За да се предпазят от нападение от караконджул през този период, ежедневието на българите е наситено с множество забрани, предимно свързани с домакински дейности – не се преде, шие, тъче (в Странджа се тъче само с лен и коноп, за които се вярва, че предпазват от зли сили), не се приготвят дрехи, не се мие и пере. Съществува и забрана за полови отношения между Коледа и Богоявление, за да не се родят болни и недъгави деца, който да се превърнат в караконджул. Ако все пак се роди такова дете, на комина на дома обредно му се ушива дреха от възрастни жени (задължително нечетен брой), при спазване на абсолютно мълчание. Важно място в набора от предмети и действия, считани за предпазващи от караконджули, е носенето на чесън, тамян или пелин. Апотропейна сила имат и религиозни атрибути – кръст, икона, които се носят или присъстват в дома, както и слънчеви символи – огън, слънчогледови пити, които се закачват на портата на къщите.

Съществено място в българските митологичните представи заема т. нар. поганата пепел, пепелта от домашното огнище, която през Мръсните дни не се изхвърля, това става едва след Йорданов ден. Вярва се, че в този период чрез нея се осъществява връзката с отвъдния свят, следователно и с нечистите сили, изхвърлената пепел привлича караконджулите, които се хранят с нея. В това поверие може да се открие и връзката, съществуваща на места, с вълците, едни от съществата, чиито облик караконджулът приема според вярванията. Те са израз на страха от нападения през зимата от вълчи дружини и от тяхното размножаване.

Вярата в демоничните същества караконджули е присъща и за други балканските народи (сърби, гърци, турци). Сред българите тя е по-силно застъпена до към края на XIX в., след което се размива и слива с представите за вампир, върколак, джин. Днес често представите за караконджула се препокриват с тези за вампира, таласъма, дракуса и джина (в Родопите), а образът му най-често се използва за сплашване на малки деца – казва им се, че караконджулът ще ги отвлече, ако не са послушни.

Литература

Георгиева, Ив. Българска народна митология. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2013, 273–277.

Маринов, Д. Избрани съчинения в 5 тома. Том 1, част 1, Народна вяра. София: „Изток-Запад“, 2003, 308.

Троева-Григорова, Е. Демоните на Родопите. София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2003, 141–154.

Троева-Григорова, Е. Караконджул. – В: Георгиев, М. (съст.). Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2016, 297–300.