Адаптацията към нова култура за хора, които се намират в малцинствено положение, по правило преминава през следните фази:
І фаза – засилен интерес към новото, различното, но и тревожност, враждебност, агресивност.
ІІ фаза – страхово и депресивно състояние, често преминаващо през скриване в старото „аз”. В тази фаза често се среща свръх-оценяване на собствената култура, агресивен етноцентризъм. Етноцентризмът може да бъде описан като синдром, включващ поне три основни фактора:
- интеграция и лоялност между членовете на групата;
- недружелюбни отношения между членовете на групата и всички останали;
- засилена положителна самооценка на членовете на групата, в контраст на отрицателните оценъчни стереотипи за всички, които не са нейни членове.
Много важна съставка на този синдром е възприемането на ценностите и стандартите на собствената група като универсално приложими и задължителни за всички останали. Етноцентризмът отхвърля културните промени, които биха настъпили в резултат от общуване между обществата или между отделните етнически групи вътре в дадено общество. Този модел се характеризира със свръх ценност на собствената етническа култура и категорично отрицание на достойнствата на чуждия културен модел.
ІІІ фаза – приемане на ситуацията и адаптиране (интегриране) на личността.
Различните групи оценяват и реагират на промените в културата по различен начин. Ако едно общество е безпомощно да се противопостави на масираното културно проникване и силния натиск да изостави традиционните си културни елементи за сметка на нови и чужди, то може да изпадне в психологически стрес. В отговор на новата реалност и дезориентацията, причинена от загубата на привичните ценности, обществото изпада в културен шок.
Културен шок е състоянието, в което човек (или група хора) може да се окаже, когато се сблъска с нова и чужда култура. Тогава той може да се почувства объркан и дезориентиран. Най-краткото му определение е: „Усещане, близко до паниката, което се развива в хора, живеещи в чуждо общество, когато те осъзнаят, че не разбират какво се случва около тях”. Културен шок се получава поради сблъсъка на ценностите – културните разлики във възприемането на приемливите начини за задоволяване на основните психологически и физически потребности на индивида. Конфликтът при сблъсъка на ценности се разиграва при ежедневното общуване с представители на чуждата култура. Етапите на културния шок например при емигрантите са:
Предварителен етап – по време на вземане на решението за емиграция и на подготовката за заминаване. Когато това решение не е доброволно, следващите фази са заредени с по-високо напрежение.
Фаза на наблюдението – първите дни, седмици или месеци в нова културна среда.
Фаза на нарастващото включване, участие.
Фаза на шока.
Адаптационна (интеграционна) фаза.
Адаптацията е отговор на индивид или група спрямо промяната в собственото обкръжение. Той може да бъде моментален или да изисква по-дълъг период от време, освен това може да се случва под различни форми. Но като цяло адаптацията може да се раздели на два основни типа: психологическа и социокултурна. Първият тип се отнася до менталното здраве на личността и осигуряването на личностен комфорт при срещата с новата култура, докато вторият тип се отнася до възприемането на някои форми на поведение, отнасящи се до взаимодействието с околните – включващи общуването в семейството и извън него, в работата, училището и др.
Литература
Карамихова, М. Въведение в изучаването на етнокултурните групи. Цикъл лекции. УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2014.
Berry, J. Immigration, Acculturation, and Adaptation. – Applied Psychology: An International Review, 1997, 46 (1), 5-68.