Представите за времето и за пространството са основна част на всяка светогледна система. В прединдустриалните общества те се формират под въздействие на дадена религиозна доктрина и съответните религиозни специалисти. Големите монотеистични религии и многобройните локални религиозни учения предлагат различни обяснения за пораждането на света, много от тях имат и изградена представа за негов край, независимо от линеарния или цикличен модел, в който се мисли развитието на времето.

Традиционният българин осмисля света като триделно пространство – небе, земя, подземен свят, които са ясно разделени. Всяко ниво се обитава от определени същества. На небето живеят Бог, архангелите, ангелите, светците, душите на праведните покойници. На земята са хората, дивите и питомните животни и растения, а подземното пространство (някои етнолози го определят и като маргинално) – се населява от различни митологични същества, настроени като цяло негативно към хората, сред които има плътоядни вампири, болести, самодиви, вили, русалки, орисници с облик на жени, животни и наподобяващи животни, като змията-стопан, смока и други. Редица етнографски сведения, включително съхранените в Народописния архив на ИЕФЕМ при БАН, показват, че българинът осмисля обитателите на трите нива на света съобразно социалните им позиции и характеристики, като често ги разграничава според тяхното хранене – един от най-архаичните знаци, използвани от митологичното мислене във всички култури.

В традиционната култура представите за сътворението на човека са свързани с религиозния мироглед, но при двете основни деноминации в България – християни и мюсюлмани, преобладават по-скоро общите черти, отколкото различията. Това се дължи на обстоятелството, че много сюжети и мотиви в техните разкази се опират на богатата наративна традиция на най-старата „библейска“ религия – юдаизма, проникнали в устните разкази чрез апокрифите и средновековната мюсюлманска литература. Представите за сътворението на човека съдържат също така фолклорни интерпретации и вярвания.

В много култури светът се осмисля като съставен от видима и невидима част. Видимият свят е изграден „тук“, т.е. на земята за живите, а невидимият е „там“, „на онзи свят“, където са раят, адът или изобщо задгробният свят, населявани от мъртвите или техните души. Невидимите части на света човекът конструира чрез въображението и знанията си за реалния живот. Най-общо подобни представи има и българинът от традиционното общество. Той осмисля „онзи свят“ като частично структурно подобие на видимия, чиито обитатели и материална среда са различни. Сред отликите между „този“ и „онзи свят“ е ландшафтът и свързаната с него градина – една от най-старите материализирани форми на производство, позната на земеделските култури. В традиционните български представи градината е свързана и с природата, и с културата, и с храната, и с естетиката, и с труда, съзиданието и кражбата.

Мирогледът (светогледът) е система от представи, възгледи и убеждения за света – за природата и обществото. Космогонията е част от светогледа и включва представите за космоса – Небе, Слънце, Луна, Звезди. Тя заема важно място в митологичните системи на всички народи, като космогоничните митове обясняват и санкционират съществуващия космически ред. Наблюдавайки небесните тела, човек се ориентирал за годишните времена, за времето през денонощието, за трудовата си дейност.

Темата за есхатологията или за края на свeта заема важно място в религиозния светоглед на мюсюлманите. Тя присъства почти във всички сури (глави) на свещената книга на исляма – Корана, а вярата в Съдния ден е един от трите основни принципа на религията, наред с „единствеността” на Бога и пророчеството.

Почитта към светците е съществен дял от традиционната народна календарна обредност на българите, както и от тяхното обикновено ежедневие. Според преданието, когато Бог създал земята, той извикал всички светци при себе си, за да им разпредели сферите на влияние върху земните обитатели.

Господ е познат още с названията дядо Господ, дядо Божи, Природник. Почита се като безначален и вечен създател на видимия и невидимия свят. Според християнското учение той има три лица: Отец, Син и Светия Дух. Според народните вярвания той е белобрад старец с мъдро лице и благ нрав. Живее на небето заедно с ангелите. Отличава се със своята доброта и справедливост.

Ангелите са красиви, русокоси момци, облечени в позлатени ризи и с криле на рамената. Според богомилските легенди те били създадени от Бог още през първия ден, за да му бъдат слуги. Различават по своя ранг, тъй като били обединени в десет чина. Началник на десетия чин бил Сатанаил, по-късно наказан от Бога. С него тръгнали и други ангели, превърнати в бесове, прелъстяващи земните хора. Според апокрифа на Енох ангелите от първото небе управляват звездите и валежите; ангелите от четвъртото небе придружават слънцето и месечината; ангелите от шестото небе управляват земните обитатели. Според богомилските предания св. Богородица е представена също като ангел, който ни дава младенеца Исус Христос.