От древността до османския период хората, живели в земите, които днес ние обитаваме, използват хранителни суровини, които са общо взето постоянни. Едни от най-старите блюда, запазени в леко изменен вид, са хлябът и тези, които са приготвени от тесто и зърна. Добре познати са и млечните храни, които стабилно участват в диетата в блажните дни. За разлика от тях растителните ястия всекидневно се консумират.

Храненето на българите от традиционни период през студените сезони също е обвързано с определени блюда. През есента, когато стопанската работа намалее, за вечеря започват да приготвят тестени храни, които са по-трудоемки – тутманици с яйца, масло, сирене или баници с булгур, яйца, извара (сирене), кисело мляко, масло. Общ момент е и преустановяването на консумацията на млечни храни с овчи и кози произход.

Паралелно с постоянните блюда, в менюто на традиционния българин има и храни, чиято поява и изключване зависят от цикличните годишни преходи. Част от тях са тези, които са свързани с определен сезон.

През пролетта храната на „старите българи“ се определя от няколко основни суровини.

В миналото българи полагат огромен труд за добиване на основните си хранителни суровини. Чрез главните стопански дейности – земеделието и скотовъдството – те произвеждат различните видове зърна (пшеница, ръж, ечемик, овес, просо, ориз, царевица), варива (леща, фасул, бакла), повечето лютиви растения (лук, чесън, праз, хрян, чушки), всички източници за ферментиралите си блюда и напитки, маслодайни растения (сусам, мак, слънчоглед, орехи, семки от тиква), ароматни листни подправки (магданоз, чубрица, джоджен, копър, мерудия, сминдух, целина и др.), част от солта (морска и каменна по морското крайбрежие и в отделни райони), някои плодове като грозде, слива, зарзали, праскови, тиква; яйцата, месото от птици, прасета, дребен и едър рогат добитък, животинска мазнина (масло, мас, сланина, лой), мед, мляко (овче, козе, краве, биволско).

В миналото българите се хранят два-четири пъти през деня във или извън дома си. Когато са в къщата, винаги сядат до огнището на дървена или метална трапéза (синúя, софрá, паралúя), върху която поставят хляба, блюдата и посудата. При хранене на открито, постилат тъкан месал или торба, които заменят трапезата.

Началото и краят на храненето са ясно маркирани и сакрализирани – повсеместно преди и след сядането на софрата всички си измиват ръцете и най-възрастният мъж или жена прочита молитва.

Представите, свързани със системата на храната и храненето, са част от българския традиционен мироглед и заложеното в него структуриране на организираното пространство. Това пространство (Космосът) има три ясно изразени и разграничени дяла – небе, земя, долен свят (земя), разположени по една вертикална ос. Всяко същество има установено място и позиция във всеки от тези светове.

Храната и храненето са консервативни, но исторически променливи категории, които отразяват развитието на общностите и културите. Промените им зависят от различни фактори: исторически, стопански, природо-географски, религиозен, етнически, възрастов, социален (имуществен, образователен), селищен (град – село). С модернизацията все по-важно значение добиват чуждите етнокултурни влияния, личните предпочитания, модата във вкусовете и т.н. Във всички времена и общества храната и храненето, освен задоволяване на физиологическа потребност (необходимост за поддържане на живота), са носители на изключително много културни, символични, семантични, семиотични, етнически белези.

Храната и храненето на индивидите с нестабилен статус имат свои специфики, организация и меню. От този тип са диетите на малкото дете, стареца и болния.