Според вярванията на българите първите три месеца от бременността са най-важните. Широко разпространена е практиката началото на бременността да се запази в строга тайна, защото ако бъде нарушена магията на началото, би могло да се утежни успешното протичане на целия процес. Според традиционните представи рискът от спонтанен аборт можел да се избегне само ако се спазват редица правила и забрани, които засягат ежедневното поведение, храненето и общуването на бременната с околните.

До средата на миналия век повечето раждания в България, особено по селата, са се извършвали в домашна обстановка, като близките на родилката се опитвали да запазят в строга тайна самия родилен акт. Приемало се е, че ако външен човек узнае за него, може да се усложни по някакъв начин раждането. Ако това не можело да се избегне, трябвало да се изпълнят определени действия, имащи за цел предотвратяване на трудното раждане. Най-често срещаните от тях са следните: за да улесни родилката, този, който е узнал за раждането, трябва да плюе в чаша и тази плюнка, примесена с вода, да се изпие от жената.

В традиционната българска култура, както и в тази на останалите европейски народи, първото къпане на детето представлява цялостен обреден комплекс, изпълнен с магични и ритуални действия, които имат за цел да предпазят новороденото и да го пречистят от вредни влияния. Навремето тези обичаи се извършвали веднага след раждането у дома. Днес в повечето случаи това се прави, когато бебето и родилката напуснат болничното заведение и се приберат вкъщи. В миналото жената, помагала при раждането, или свекървата на родилката извършвали обреда.

В народните представи на всички етнически общности в България дълбоко е залегнало убеждението, че физически здравото и пълноценно развито дете трябва да се научи да ходи без чужда помощ около първата година от живота си. Вярва се, че забавянето на тази му способност се дължи на враждебността на митични сили. Тяхното влияние се отстранява посредством церемонията, наречена „прерязване на страха”.

Един от най-интересните обичаи, свързани с първата година от живота на детето, е неговото подстригване, наречено в българската народна култура „стрижба”. Няколко дни преди определения ден, който трябва да е празничен, майката поканва кръстника на детето или някой друг много близък роднина. Този, който ще извърши обреда, трябва да приготви голям подарък – дрехи или някаква вещ. В деня на стрижбата в къщата на детето се подрежда богата трапеза и затова добре е обичаят да не се планира за периода на постите.

Православието, както и католицизмът съдържат седем тайнства: кръщение, миропомазване, покаяние, причастие, свещенство, брак и елеосвещаване. В своята съвкупност седемте тайнства освещават живота на човека – като индивид и като член на род и общност – и му гарантират благодатна пълнота. Сред тях светото кръщение и причастието могат да се отделят като непосредствено установени от самия Иисус Христос и насъщно необходими за всички християни (те са т. нар. „евангелски” тайнства).

Обрязването е характерна традиция за религии като юдаизма и исляма. С извършването на ритуала хората изразяват принадлежност към съответната религиозна общност. В исляма сюннет са думите и делата, които пророкът Мохамед е изрекъл, извършил и заповядал да се спазват, към които спада и обрязването, също наименовано сюнет. Началото на традицията на обрязването се свързва с пророка Ибрахим.

В далечната 1859 г. Георги Сава Раковски в „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.” пише: „В детинските игры останало е много подражание от старовремени воены упражнения, както що играят на цар и господар или на робы, да стрелят с лъкове, с лугачки, да се надхвърлят с пращы и много други. В полное описание детинскы игры, кои са съ съхранили твърде многовидни в България може да се открие цял чин старо-българского упълчения”.

Етнографският интерес към обредността, свързана с децата, възниква около средата на XIX век в рамките на изследванията на традицията и народната култура (вж. Предмет и обект на етнографските изследвания). Още първите проучватели на „старината“ включват в описанията си народните родилни обичаи, ритуалите на социализация, детските игри. През Възраждането се полагат основите и на изследванията на семейните форми в България, в рамките на които се натрупва богат масив от материали, свързани с отглеждането и възпитание на децата. С развитието на интереса към обичайното право започва събирането на материали, свързани с правното положение на децата, наследяване, осиновяване.