Националният празник е основният празник на една държава. Той бележи кулминацията в официалния празничен календар, като чества значимо събитие в историческата памет на нацията. Както и останалите официални празници в държавата, националният празник е нормативно установен и е неработен ден. Различните политически режими имат различно отношение и оценка на миналото, поради което и националният празник на страната се променя при смяна на политическото управление. Настоящата дата на националния празник на България – 3 март (19 февруари стар стил) отбелязва сключването на предварителния мирен договор между Русия и Османската империя в Сан Стефано през 1878 г., слагащ край на Руско-турската война (1877-1878). В договора се предвижда създаването на автономно българско княжество, което включва значителни области между Дунав и Беломорието в Източните Балкани. Въпреки че този договор е ревизиран с клаузите на Берлинския договор, Санстефанска България остава идеал в националната културна памет.

Официалният празничен календар е съвкупността от обявени на ниво държава официални празници, които се честват, а датите им са неработни дни. Официалният празничен календар включва както значими религиозни празници, така и съвременни граждански, отбелязващи важни за нацията събития, също и международно отбелязвани (напр. Нова година януари, Ден на труда 1 май). Официален празничен календар се формира в следосвобожденска България, като в хода на времето, основно под въздействие на политически промени, в него настъпват значими трансформации.