Адаптацията към нова култура за хора, които се намират в малцинствено положение, по правило преминава през следните фази:

Акултурация наблюдаваме когато при срещата на две култури, чужди културни елементи навлизат масирано в дадена система и изместват голяма част от традиционните й културни елементи. Този процес се регистрира най-видимо при имигрантите и при малцинствените групи, които постепенно може да загубят своя език, характерното си облекло, традиционните си производства, специфичната си образователна система.

Когато обществата или мнозинството и малцинството влизат във взаимодействие е важно да се отчитат разликите в икономическо, политическото, технологичното отношение. При надмощие на едно от обществата или на мнозинството в дадено общество, то има възможността да налага своя културен модел над другото до степен на асимилиране на чуждата култура.

Понятието етничност, подобно на етнос, е базисно в съвременния етничен лексикон на научно и популярно равнище. В етничната теория двете понятията се използват като партньорски, а често и като синонимични. Докато етнос обаче се дефинира от гледна точка на групата и общността, то за етничност се говори от гледна точка на индивида – член на тази общност.

Определение и критерии за обособяване
В етнологичната теория етническата /или етничната/ група е част от даден народ, която се е откъснала от него, най-често поради някаква историческа причина и живее в обкръжението или в състава на друг народ, но запазва своя език, културно-битови особености и съзнание за своята обособеност.

Етнографската група е понятие от теоретичната етнология, от теория на етноса, обозначаващо част от даден народ, обикновено локализирана в някой регион от територията му, притежаваща особености на диалекта и културата (облекло, психически черти, храна, обичаи и т.н.).

Понятието етнос има гръцки произход (ἔθνος – „народ“). В етнографската литература се употребява като социална категория, която представлява общност от хора, живеещи на определена територия и отличаващи се от други подобни по езика, културата, бита, самосъзнанието и психиката.

В европейското обществознание понятието иновация се появява през XIX в. с произход от латинското „novation“, което има смисъл на „обновяване“, „изменение“ /в определена посока/.

Под интеграция се разбира обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси. В икономиката с нея се обозначава сътрудничество между няколко страни или между ведомства в една страна.