Основен дял от фолклорната неприказна проза, преданията разказват за историята, мислена като човешка и засягаща конкретно общността. Терминът предание произлиза от самата устна култура: изразът „така е по предание” е начин да се внуши достоверност и да се увери слушателят, че казаното е част от колективната памет, съхранявана през поколенията. Централни теми в преданието са произходът и развитието на селището или рода, както и случки и събития, свързани с отделни личности или с местности в околността. Всяко селище има своя история, съхранена в преданията му, чрез която изгражда своята идентичност. Едновременно с това, споделяйки общи герои и събития и обща насоченост при тълкуване на действителността, тази специфична селищна история го обвързва с по-общата история на етноса, а след създаването на националната държава – и с общата национална история.