В своите методологични разработки през втората половина на 20-и век етнолози като Стоян Генчев, Иваничка Георгиева, Веселин Хаджиниколов определят теренното етнографско изследване като основен подход за проучване на народната култура. Те изтъкват като негова специфична особеност, че се реализира на място, сред живите носители на изучаваната култура. Съсредоточават се около идеята това да е научно описание на определено културно явление. Една от неговите основни характеристики е, че информацията е събирана в естествена среда, непосредствено от действителността. В своите текстове Стоян Генчев поставя акцент върху теренното етнографско изследване като важен извор за етничната специфика на обекта.