Историята на православните манастири по българските земи е тясно свързана с историческото и културно развитие на България. С приемането на християнството във втората половина на IХ в. езическите храмове са разрушени и на тяхно място се издигат християнски църкви. Тогава по нашите земи вече съществува християнска култова архитектура и тя става основа на по-нататъшно църковно строителство. Започва издигане на църкви и манастири, предимно в административните центрове. В старите крепости се строели малки църкви и параклиси, а в близост до тях възниквали манастири.

Тюрбето (диал. тюлбе, тур. türbe, от ар. turba) е надгробно здание, мавзолей. В ислямския свят, включително в Османската империя, надгробни архитектурни съоръжения се строят за видни политически и религиозни лица. У нас думата се използва почти изключително за гробници или гробове на почитани като светци (евлия) лица (често като синоним се използва и теке). Свързани са различни суфитски ордени, но най-често с хетеродоксния ислям.

Почитането на интересни природни дадености е характерен белег в нашата традиционна народна култура. Свещените дървета най-често се осмислят като обиталище на крилати змейове, които се почитат като стопани-покровители на селището. Под техните клони всяка година се колят общоселски курбани за здраве и благополучие. Свещени са и дърветата в близост до извор, чиято вода се възприема като лековита. Такъв извор носи най-често наименованието „аязмо“.