Народната музика[1] от България – вокална и инструментална – е разнообразна и многолика, съществува в регионално обособени форми, стилове, практики. Това твърдение се подкрепя от констатацията на Райна Кацарова и Николай Кауфман: „Преобладава мнение, че България е едва ли не най-богатата рудница на народна музика“ (Кацарова-Кукудова, Кауфман, 1972: 38). Тази музика се е развивала през вековетe, продължава да се развива и процъфтява в настоящето, благодарение на творческата индивидуалност, въображението, таланта и неуморните усилия на безчет творци – певци и инструменталисти; любители (традиционни и съвременни носители на фолклорна музика) и професионалисти (изпълнители, диригенти, композитори, продуценти и др.).