Жилището като материален обект и домът, обединяващ материалното (пространството и вещите в него), социалното (съвместното живеене) и емоционалното (чувството за принадлежност към определено място), са едни от трайните символи на човешката култура. Според Старобългарския речник лексемата дом има след­ните значения: Домъ 1. Дом, къща, жилище; 2. Църква, храм домъ божи; домъ господень; 3. Домочадие челяд, семейство весь домъ его; Домъ (Зогр. Мар. Асем.) домови – към дома, домовитъ човекъ – ‘домовладика, домоначалник’; господинъ домоу – ‘собственик на дом’.  В речника на Найден Геров Дом означава 1. къща, дом; 2. всичките вкъщи – челяд, семейство; 3. покъщнина, домакинство. Двата речника насочват към значението на „дом“ в традиционната българска култура, в което се свързват „къща, жилище“ и „семейство, домочадие“.

Жилищната постройка, стопанските сгради и дворът са основните елементи, които формират селищата по българските земи. В отделните региони, както и в различните видове населени места се обособяват определени типове къщи. Най-плътни са сведенията за тях от ХІХ век. През този период ясно се разграничават два вида жилища – селски и градски. Селските къщи от своя страна се делят на полски и планински. Полският тип постройки са най-често едноетажни и помещенията със стопанско предназначение не са част от композиционния им план. Жилищните сгради в планинските области, поради ограничения терен и разположението му, са многоетажни.