Под интеграция се разбира обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси. В икономиката с нея се обозначава сътрудничество между няколко страни или между ведомства в една страна.
Най-често интеграцията се отнася до дадена имигрантска общност. В тези случаи интеграцията е динамичен, двупосочен процес, основан на взаимно приспособяване на имигрантите и гражданите на приемащата страна. Тя е процес на бавни, но непрекъснати действия, които целят имигрантите да станат равностойни членове на приемащото общество както в икономически, така и в социален, културен и политически план. Основният проблем по отношение на интеграцията на имигрантските общности е свързан с нуждата от промяна на универсалните услуги – образование, здравеопазване, посредничество на пазара на труда, така че да включат имигрантите и те да имат шанс за реализация. Самите имигрантски общности са доста различни като етнически произход, статут и миграционни стратегии, което прави обрисуването на общ профил и извеждането на общовалидни характерни особености много трудно.
Един от най-мощните механизми за интеграция е влизането на имигрантите на пазара на труда в новата страна. От това каква работа ще извършват (квалифициран или ниско квалифициран труд), до каква степен работното им време ще преминава в среда от други имигранти или сред местното мнозинство, от това какви (по продължителност и сила) връзки ще установят чрез работата си зависи до голяма степен скоростта и степента на интеграцията им. Проблемите при намирането на работа за голяма част от имигрантите са много и интеграцията им на пазара на труда е трудна и сложна.
Ключово условие за успешна интеграция е усвояването на езика и основните концепти на културата на приемащата страна. Значим проблем за успешната социална интеграция е езиковата бариера. Имигрантите не рядко се оказват въвлечени в порочен кръг, в който достъпът до пазара на труда е ограничен поради недостатъчно владеене на езика, а езикът се овладява чрез трудова заетост и обучение.
Основен проблем пред интеграцията на имигрантите по света е компактното им заселване, което затруднява всекидневното общуване с жителите в съответното населено място. Изолацията на работното място и по местоживеене води до две опасности: сегрегация и капсулиране на имигрантите от една страна, подозрителност и пораждане на ксенофобски настроения сред местното население от друга. Интеграция чрез участие в религиозния живот на мнозинството е друг важен интеграционен фактор. Както се вижда от ключовите елементи на интеграцията, тя се случва на местно ниво и следователно мерките, предназначени за изпълнението й, биха имали най-голяма ефективност на това ниво. Изследването на културните модели на имигрантите би подпомогнало както техните общности, така и макрообществото.
Литература
Бретон, Р. Етнополитика. София, ИК „Одри”, 2002.
Вебер, М. Социология на Господството и Социология на Религията. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1992.
Грекова, М. Преосмисляне на понятието „малцинство“. – В: Социологията пред предизвикателствата на различията. Съст. Ив. Стефанов, М. Минева. София, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2009.
Карамихова, М. Въведение в изучаването на етнокултурните групи. Цикъл лекции. УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2014.