Неформални групи

Една от основните закономерности на нашата цивилизация е обстоятелството, че хората живеят организирани в социални групи. Груповата идентификация, общите цели и споделените норми са едни от най-важните фактори за съществуването на дадена група. Основен принцип за разграничаване видовете групи е според начина им на формиране. По този критерий те се разделят на формални (официални) и неформални (неофициални) групи.

neformalni grupiВсеки човек е член на една или повече групи от формален или неформален характер, а затрудненията при общуване в тези групи може да доведат до редица проблеми – както до психични травми за човека, така и до негативни последици за хората около него, до професионални грешки и затруднения в работния процес и, в крайна сметка, до нежелани резултати. Формалните групи най-често биват основани с конкретна цел от дадени институции – например месторабота, учебно заведение, спортни организации, музикални състави и т.н.

На свой ред неформалните групи, както става ясно от самото понятие, представляват формирования, в чиито рамки отношенията между членовете нямат официален статус. Неформални групи може да бъдат открити в рамките на почти всяка една организация. Те имат свои неписани правила и норми на поведение, както и ясно дефиниране на това кой принадлежи към групата и кой не. Водещи в отношенията на членовете на неформалната група са свободният избор и непринуденото поведение, възникнали вследствие както на чистата потребност от социални/приятелски контакти, така и поради сходни пристрастия, увлечения, хобита, вкусове и интереси на техните членове; също така и поради сходни идейни и политически разбирания; поради следване на дадена социална кауза; поради предпочитания за прекарване на свободното време в игри като например бридж, голф, конни състезания, сърф, тенис и т.н.; поради упражняването на някакъв вид колекционерство – на картини, пощенски марки, монети, оръжия, различни произведения на изкуството, и т.н. Специфична особеност на неформалните групи е, че тези, които не принадлежат към тях, обикновено не могат да забележат и оценят важни за групата неща, които често са просто обекти от ежедневието като например предмети, дрехи или храна.

За разлика от формалните групи, при които може и не всички членове да си симпатизират един на друг, в приятелската група харесването между членовете е взаимно. Приятелството е близка неродствена връзка и отговаря на потребността на човека от положителни емоции, но „обслужва“ и обществото особено в съвременния глобализиран свят, където близките неродствени връзки често са сплотяващ елемент в социалния живот. Водещи фактори при формирането и поддържането на приятелска група са доброволният избор, основан на духовната близост и качествата на личността, както и взаимното положително отношение и относително равенство и сходство. Приятелството не се базира на закони и санкции, а на взаимна зависимост, при която двете страни си взаимодействат на принципа на доверието. Наред с това то подпомага развиването на социалните умения на личността и утвърждаването на нейната идентичност, като осигурява обмен на значима за участниците информация, подкрепа и помощ.

Друга широко разпространена причина за възникване на неформална група е спортът в качеството си на важен елемент от популярната култура. Емблематичен пример в това отношение са агитките, формирани от привърженици на футбола. Други групи от подобен тип са обединени около определени литературни или кино концепции, свързани с определени образи. Силни неформални групи се оформят и въз основа на сходни музикални предпочитания. През периода на социализма в България слушането на западна музика и носенето на „западни” дрехи (напр. джинси) биват окачествявани от властите като отклонение от социалистическия начин на живот. Това принуждава младите почитатели на тази мода да търсят на черния пазар желаните забранени стоки като например вносни музикални плочи, аудио и видео-касети, дрехи, обувки и списания. Стремеж за копиране и „догонване” на Запада се наблюдава сред младежките субкултури и след 1989 година. Носители на този стремеж са най-вече неформалните групи на хипита, хеви и дет- метъли, скинхедс, ню-уейв, дарк, готик, пънкари и рокери. Не е рядкост членовете на тези групи да не срещат общественото одобрение и/или дори да имат проблеми с институциите, като понякога и обществото, и властта ги определят като девиантни.

В България през годините на социализма ограниченият официален достъп до ресурси води до особеното значение на неформалните мрежи при решаване на проблемите от всекидневието. В постсоциалистическия период личните социални мрежи са важен неформален ресурс, като поведението и безсилието на формалните институции стимулира развитието на тези взаимоотношения. Неформални групи (между приятели, партньори, клиенти, колеги и др.), базирани върху идеите за близост, отслабват влиянието на формалните институции.

През последните 15 години с масовото разпространение на Интернет-културата, субкултурите и неформалните групи масово се виртуализират и се увеличават като брой. Водещи в това отношение са групите в социалната мрежа „Фейсбук“. Едно от главните изисквания за участие в тези групи е спазването на добрия тон, т.е. не се толерират коментари и публикации, които използват вулгарен език, нито пък такива, които насаждат омраза и засягат личности или групи хора на религиозна, етническа, расова или сексуална основа. Недопустимо също така е публикуването на съдържания, свързани с насилие и порнография. Друго изискване е да се пише грамотно и на кирилица. Не се допускат и използването на спам, както и на рекламни и „автопромоционални“ постове и коментари, които нямат пряка връзка с темата. Всеки потребител, нарушил горните правила, получава предупреждение, а при повторно нарушение следва блокиране на този потребител (т.нар. „бан“).

Съществува група, която заслужава да бъде разгледана отделно – това е семейството, което уникално съвместява неформалните взаимоотношения (любовта и приятелството) с формалните такива чрез брачния договор между партньорите. Наред с това, всяко дете в семейството притежава акт за раждане или друг официален документ, посочващ родителите на детето и приемането на бащино и фамилно име. В този смисъл, още с раждането си всеки човек става член на група. В процеса на растеж принадлежността към групи се засилва първоначално чрез детската градина, а по-късно в училището, в спортни групи и отбори, групи по интереси, приятелски групи, групи по интереси и хобита, колеги от университета и от работното място, и т.н. Членуването в групи е неизбежен аспект на човешкото съществуване както в личен, така и в професионален план.

Неформални групи възникват и на работното място. Причините за обособяването на такива малки общности е желанието да бъдат избегнати норми и правила чрез формиране на приятелски отношения и оказване на взаимопомощ от страна на колеги. Формалните и неформалните групи и отношения най-често се смесват лесно в празнична обстановка – например на фирмени партита или новогодишни празненства, когато хората имат възможността да общуват по-свободно помежду си без строго да съблюдават йерархичния ред. Наред с това обаче неформалните групи също имат своя йерархия и свой неформален лидер.

Накрая, важно е да се отбележи, че членовете на дадената група трябва да определят сами себе си, а и останалите членове като такива, така че да са разпознаваеми от външни за групата хора; те трябва да имат колективна визия за своето единство и да се самовъзприемат като солидарни, като наред с това трябва да са уверени, че имат полза от членството си (напр. морални награди). Но подобно на индивидите, които се променят с възрастта и преминават през различни етапи на развитието си, така и групите, независимо как са формирани, също се развиват и променят. Техният вътрешен живот и развитие са подчинени на определени закономерности, които са обект на различни проучвания в психологията, социологията и социалната антропология (по-слабо изучени са закономерностите в неформалните групи). Така или иначе повечето групи не достигат до най-високите възможни стадии на развитие, а се разпадат преди това.


Литература

Барова, В. Генезис на субкултурната идентичност при футболните фенове. – Българска етнология, 2014, кн. 1, 7-22.

Беновска-Събкова, М. Приятелство и приятелски коалиции. Приятелството като модел на социалните отношения. – В: Антропологични изследвания, т. 6, 28-49.

Карагяурова, Д. Специфика на приятелството като социално взаимоотношение. – В: Психология – теоретични и приложни перспективи.  ВСУ „Черноризец Храбър”, Университетско издателство, 2016.

Петрова, Ив. Празници в съвременната българска семейна фирма. – В: Обичаји животног циклуса у градској средини. Београд, 2002, 15-24.

Петрова, Ив. Трудов свят и етнология. София, 2010.