Великден е най-големият църковен празник през годината. На този ден православната църква отбелязва Възкресение Христово, което според евангелските текстове е предсказвано нееднократно от Исус Христос още приживе. Датата на празника се определя всяка година спрямо лунния календар.

 Приготовленията за Великден протичат през цялата седмица. На Светъл понеделник домакините почистват къщата, за да посрещнат тържествено празника. Червените великденски яйца се боядисват от жените на Велики четвъртък или в събота, преди изгрева на слънцето. В миналото са използвали предимно естествени багрила: люспи от лук, корени на брош, цветове на риган, ябълкови кори, орехови листа. С първото червено боядисано яйце бабата чертае кръст на челото на децата в къщата, за да са здрави и румени. Това яйце се запазва пред домашната икона до следващия Великден, когато се подновява отново с първото боядисано червено яйце. Българите вярват, че това яйце има магичната сила да отблъсква градоносните облаци, затова на места го заравят в нивата. Ако в къщата има мома за женене, първото червено яйце слагат в сандъка с чеиза й.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове, които се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и символични тестени фигури. Най-често яйцата на украсата се разполагат под формата на кръст. Великденските хлябове носят различни названия в различните райони на странта: „богова пита“, „великденски кравай“, „яйченик“, „плетеница“, „кукла“, „квасник“, „харман“. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и други роднини. Черупките от яйцата, с които са украсени великденските хлябове, се запазват за лек на добитъка. В Странджа с тези черупки баячките баят против болестта „Руса“.

С Велики четвъртък са свързани многобройни вярвания и представи. Повсеместно вярват, че в полунощ „раят се отваря“ и душите на мъртвите идват на земята. Те жужат като мушици и пчели около цветовете на ягодите и ябълките. Затова в някои селища на Северозападна България в нощта на Велики четвъртък се извършва обредно „греене на душите на мъртвите“, като се запалват огньове от бъз в двора или на гробището, а в реката се пускат кратунки със запалени свещи, за да се ориентират душите на покойниците и да се сгреят.

Вярва се, че на Велики четвъртък магьосниците излюпват под мишниците си демонични пилета с две глави, наричани „мамници“. С тяхната помощ те примамват чуждото жито от нивите и млякото от дойните крави. Срещу празника бродниците отиват на нивите, събличат се голи и с баене превземат тяхното плодородие.

От Велики четвъртък натътък в продължение на шест седмици се почитат всички четвъртъци за предпазване от гръмотевици. Жените не работят домашна и полска работа, не перат и не се мият, за да няма градушки през лятото.

Великден се празнува тържествено в продължение на три дни. Вечерта срещу празника всички отиват на тържествената литургия в черквата и се връщат в къщи със запалени свещи. От този момент християните се поздравяват с „Христос воскресе“ и отговор „Во истина воскресе!“ В неделя младоженците отиват задължително на гости при кумовете, родителите и деверите си. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато наредена великденска трапеза.

През трите дни на Великден на мегдана се играят великденски хора, на които девойките отиват с нова, богато украсена празнична премяна. Момите и ергените връзват люлки и се люлеят на тях като често се пеят и специални за случая песни.

Литература

            Попов, Р. 2006. Български народен календар. София.

Василева, М. 1985. Календарни празници и обичаи. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН.