Димитровден, Митровден е празник, отбелязван на 26 октомври, когато се чества Свети великомъченик Димитър Мироточиви (Солунски), загинал за Христовата вяра и канонизиран от източноправославната църква. Иконографските му изображения са на светец конник, яздeщ червен кон. В народния календар Димитровден се възприема като голям празник, свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата.

За Св. Димитър българите, с оглед на традиционните си представи, казват: „Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг”. Според народните вярвания, Св. Димитър е по-голям брат близнак на Св. Георги. В празника Димитровден, на битово-християнско ниво, се проявява близначната идея за организацията на календарното време. Тя намира израз и в поговорката: „Свети Георги лято носи, а свети Димитър – зима”.

На Димитровден е и краят на традиционния период (от Гергьовден до Димитровден) за наетите сезонни работници – пастири, ратаи и др. След разплащане с тях, на празника ги освобождават. В някои случаи това става на следващия ден, наречен Разпус.

Понякога Св. Димитър се представя и като брат на Архангел Михаил, който „взема” душите на починалите. Това е свързано с вярванията, според които Св. Димитър е покровител на зимата, снега и студа, т.е. на мрака и смъртта, откъдето се извежда и връзката му със света на мъртвите. Затова в съботата преди Димитровден се прави Димитровската задушница.

На Димитровден се извършват различни гадания – за времето през зимата, за здраве и имотност, за това колко мед ще съберат пчелите през лятото и др.

Разпространено е вярването, че в полунощ срещу празника „небето се отваря”.

Характерни за Димитровден са и семейно-родовите или лични патронни чествания, общоселските служби, храмови празници и сборове. Те са разпространени в цялата българска етническа територия и са отбелязвани съобразно местната традиция, като в основата им е заложена вярата в патрона светец и очакваното от него покровителство.

Свети Димитър се почита и като покровител на мишките.

Обредността на Димитровден отразява древни митологични вярвания и представи, осмислени в духа на източноправославното християнство.

Литература

Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Избрани произведения. Т. 1. София, 1981.

Попов, Р. Светци близнаци в българския народен календар. София, 1991.