Църковно-християнският празник Петдесетница се отбелязва 50 дни след Великден и е винаги в неделя. Празникът е познат и под названието Света Троица.
В съботния ден преди Петдесетница/Св. Троица е една от трите задушници в годината според църковния празничен календар, наред с Архангеловската (в съботния ден преди 8 ноември) и в съботата преди Месни Заговезни. В различните краища задушницата преди Петдесетница е позната като лятното, черешовото, банското или русалското одушие. За населението от района на Софийско, задушницата преди Св. Троица е най-голямата през годината.
В Пиринския край наред с религиозно-каноническите практики на Петдесетница се изпълняват и редица обреди, които целят осигуряване на плодородието. В някои от разложките села в края на ХIХ и първите десетилетия на ХХ в. на празника се коли курбан и се прави молебен за дъжд. Трапезата на Света Троица е общоселска и винаги „на зелено”. В отделни села, специално наети ахчии готвят и разнасят на всички от варения курбан. По стар обичай мъжете седят на една страна, а жените с децата – на друга. В селата Добърско и Горна Сушица се прави помен за починалите.
В района на Странджа на Петдесетница се организират големи панаири, които продължават два дни. Жителите на селата отиват на изворите и пеят специални обредни песни. Често се колят курбани против суша. След празника на нова луна започва жътвата.
На някои места на Петдесетница/Св. Троица се изпълнява обичая Кръстоноше, Кръстоносене, Кръсти. В различните райони, той се прави в периода от Гергьовден (23 април по стар стил и 6 май по нов стил) до Свети Дух (51 дни след Великден), или на тези празници, или в деня след Гергьовден, наричан Ранополия/Полерания, на Св. Марко (25 април), на Спасовден (40 дни след Великден), на Св. Троица и др. Обичаят представлява голяма религиозна процесия с участието на всички жители на дадено населено място. Началото ѝ е след църковната служба, когато свещеникът с кръст в ръка предвожда шествието на миряните, облечени в празнични (великденски) одежди. След свещеника върви клисарят, който бие дървеното или желязно клепало, а след него млади мъже носят големите икони от църковния иконостас. Момите, които вървят след иконите, припяват: „Кръсти носим, Бога молим, Господи!
Помилувай Господи!
Да зароси ситна роса, Господи!
Помилувай Господи!
Да се роди жито, просо, Господи!
Помилувай Господи!
Жито, просо и пшеница, Господи!”
След това свещеникът прави водосвет на определено място извън селото и ръси нивите. По-нататък обикалянето на селското землище се извършва само от свещеника, момците, които носят иконите, и най-възрастните моми. Те се спират на определени места – извори и оброчища с големи дървета. Според народните вярвания, след тази обиколка ще има плодородие. При завръщането си в селото, свещеникът, момците с иконите и момите са посрещнати от всички жители под звуците на камбани и клепало. След като иконите бъдат оставени в църквата, се устройва общоселска трапеза с курбан, който е приготвен, докато трае обиколката на нивите.
Литература:
Вакарелски, Хр. Българските празнични обичаи. София, 1943.
Василева, М. Задушница. – В: Българска митология. Енциклопедичен речник. София, 1994.
Василева, М. Календарни празници и обичаи. – В: Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, 1993.
Гребенарова, Сл. Календарни обичаи и обреди. – В: Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996.
Дражева, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Пирински край. Етнографски проучвания на България. София, 1980.
Пускане и хащане на орехови листа на Петдесетница, Храм Св. Александър Невски, 2014 г., сн. Елка Минчева
