Т. нар. Съборни дни са свързани с Бялото братство на Петър Дънов (1864 – 1944), наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó. Той е основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство” и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Според самия Дънов това е учение за развитието на душата, ума и сърцето. Основни използвани методи са събрания, музикални и дихателни упражнения, изричане на молитви и формули, посрещане на изгрева на Слънцето, екскурзии в планината, живот в братски общности. Школи, където се правят сбирки и се четат беседи и лекции на Бялото братство, има в много страни от Европа и света.
Съборните дни следват традиция, създадена от Петър Дънов. Те се провеждат през цялата година, но най-важни и основни за Братството са съборните дни през месец август. Механизмът на провеждането им в началото е същият, както и при беседите – персонална покана от страна на Учителя. Първият годишен събор на Бялото Братство (наречен тогава Среща на Синархическата Верига) е проведен в гр. Варна на 7-и април 1900 г. в присъствието само на трима ученика. През следващите години съборите стават традиция, която се разраства до хиляди ученици, дошли да се срещнат с Учителя. Съборни дни се провеждат на различни места в България: във Варна (1900, 1903, 1905-1909), в Бургас (1901, 1902, 1904), Велико Търново (1909–1912; 1918-1925), София (1926-1929, 1933, 1936, 1941), както и в планините Рила и Витоша. Когато в градовете няма достатъчно места (къщи, вили) за настаняване, се разпъват и палатки за участниците в лозя и градини. Съборите в Рила са до Седемте рилски езера (1930, 1931, 1932, 1935, 1937, 1938, 1939) и на Витоша (1934). Събори през 1940 г. има на връх Мусала, Седемте рилски езера и София, а през 1942 г. – на Седемте рилски езера и в София.
По време на първите събори П. Дънов използва комплект от 14 сребърни чаши, табличка, една по-голяма чаша с образа на Христос, двуостър меч, канделабър и извършва тържествена церемония с разчупване на хляб и с чаша вино. През 1923 г. в столицата се провежда Първи младежки събор и така се поставя началото на ежегодните младежки събори. През лятото на 1926 г. Съборът на Бялото братство за първи път е свикан в кв. Изгрев, София, където присъстват над 1400 души. През 1929 г. Учителят за първи път излиза край Седемте рилски езера с група ученици и открива т. нар. Школа на Рила. През годините на социализма Съборите на Бялото братство са преследвани от закона, но въпреки това се провеждат всяка година. През 70-те години се утвърждават и традиционните събори на Братството през месец юли в гр. Айтос. От 1993 г. ежегодни Младежки събори се провеждат и в района на Мадара през май.
Последователи на Дънов се събират на Рилските езера всяка година през август, за да отпразнуват настъпването на Божествената (наричана още Космическа) Нова година на 19-ти същия месец, което съвпада и с православния празник Преображение Господне (по стар стил). На разсъмване при посрещането на слънцето се изпълняват песни и мелодии на струнни инструменти (най-често цигулка), молитви, формули (всяка изричана по 3 пъти), както и прочит на части от евангелията. Играе се Паневритмия – система от упражнения, дадени от Учителя, като всички негови последователи се обличат в бяло. Включва се също и прочит на определени беседи на Петър Дънов.
След 1989 г. стотици хора от България и целия свят започват да посещават легално и свободно ежегодния събор в Рила. По традиция палатките се разполагат в района на т.нар. Стара хижа (х. „Рилски езера”). През последните 20 години поради увеличаване на броя на посетителите по тези места, както и провеждането на конференции и семинари на „духовна” тематика, палаткови лагери има и около т.нар. Нова хижа (х. „Седемте езера”). В последните години Съборните дни на Рила са съпътствани и с построяването на голям палатков лагер в района на Седемте рилски езера, предшествано от получаването на разрешителни от Национален парк „Рила“. Сформира се работна група на доброволци от Братството, които да осигурят необходимите хигиенни условия за пребиваването на останалите последователи на общността в дните на Събора. Празниците около 19 август са последвани от почистване на района от отпадъци с цел опазване на природата.
Извън България съществуват и други места, където се събират членове на Бялото братство, за да празнуват Съборните дни. Най-голям е общоевропейският център в Бонфен (Франция), основан през 1953 г. от ученик на Дънов – емигриралия във Франция Михаил Иванов (1900-1986), нарекъл себе си Омраам Майкъл Аъйвънхоф. Този център на Всемирното бяло братство е активен като пространство само през лятото, когато последователите на учението от цяла Европа живеят там по време на отпуските си. Тогава тези хора могат да осъществят свой вариант на Съборни дни. Отвъд Атлантика големи и по-малки групи се събират и отбелязват празници на Братството в САЩ, а има и няколко центъра на това религиозно-философско учение в Канада. Голяма е популярността на Учителя в Руската федерация, като много руснаци ежегодно посещават България, за да се включат в Съборите на дъновистите у нас. Обяснението за това вероятно се крие в словата на П. Дънов, който в беседите си през годините винаги изтъква Русия като най-близка до народа ни в духовно отношение и люлка на Шестата раса, която ще изведе човечеството до нови хоризонти.
Освен основните Съборни дни през август, Бялото братство има и своите локални, по-малки събори. Те се случват всеки месец на предварително указано място и дати в различен град на България. Тези Съборни дни се състоят в събота и неделя традиционно в градове като Айтос, Перник, В. Търново, Варна, Бургас и др. По същността си всички те преповтарят случващото се в рамките на общността на Седемте рилски езера през август, но в по-малък мащаб.
Освен изброените празнични дни като съборни за последователите на общество Бяло братство, официално признати от държавата за членовете му са и: 22 март – Ден на пролетното равноденствие (начало на Паневритмията); рождението на Петър Дънов – 12 юли; Денят на кончината на Учителя – 27 декември; есенното равноденствие – 22 септември (край на Паневритмията). В съвременността последователите на Бялото братство стават все по-активни в честването на своите празници, особено с развитието на интернет комуникациите. Явен е стремежът на хората от Братството да запазят формата и структурата на Съборните дни като завет, оставен от учителя им.
Литература
Боев, Б., М. Константинов, М. Тодорова, Б. Николов. Учителя. София, 2005.
Изгревът на Бялото братство – пее и свири, учи и живее. (Томове I - XXXI, състав. д-р В. Кръстев). София, 1993-2015.
Кралева, М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. София, 2001.
Радев, Г. Учителят говори. София, 1998.
Тончева, Св. Из новата духовност на ХХ век. Антропософия, Бяло Братство, Единно учение. София, 2015.
Учителя Беинса Дуно. Завета на цветните лъчи на Светлината. София, 2004.
Учителя Петър Дънов. Пътят на Ученика. София, 1996.
Интернет източници
http://www.bialobratstvo.info/
http://panevritmia.info/essence/
http://www.pravoslavieto.com/inoverie/petar_dunov/uchenie.htm