Новата власт в годините след 9 септември 1944 г. налага празничен календар, съобразен с господстващата комунистическа идеология.

Съществено място в него заемат националният и официалните празници, които са свързани с важни дати за установения режим. Национален празник става 9 септември, когато се отбелязва годишнина от преврата през 1944 г. Честването е съпътствано с манифестации във всички населени места в страната. Важно място в официалния празничен календар заемат и отбелязванията на годишнини от раждането или гибелта на изтъкнати дейци на комунистическата партия, които се почитат край специално изградени мемориали, най-често в родните селища или на лобните им места. В честванията са включени активно ученици, студенти и млади работещи, които задължително участват в детските и младежки структури на ръководната партия БКП – чавдарските чети (чавдарчетата), Димитровската пионерска организация „Септемврийче” (пионерите) и Димитровския комунистически младежки съюз (комсомолците).

За създаването и утвърждаването на новата празнична система се основават и специални структури като Градските домове за социалистически бит и култура, Комисията по социалистически празници и обреди и пр. Те имат за цел да наложат новия атеистичен мироглед в семейните и лични празници. Така през 70-те години се създава празникът именуване на дете, който трябва да замести църковното кръщене. На именуването, провеждано в новоизградените зали за граждански ритуали, на децата вместо кръстче, под формата на бижу, се подарява първата буква от името, както и три писма в плик, които те трябва да отворят при постъпването си в чавдарската чета, в ДПО „Септемврийче” и в ДКМС. Въпреки това, именуването е възприето предимно от свързани с властта лица и църковното кръщене се практикува широко, в някои случаи тайно, като свещеникът го извършва вкъщи.

Създават се и нови ритуали за сключване на брак, тъй като от 12 май 1945 г. гражданският брак става единствено валиден и само след него може да се сключи църковен. Стремежът на властта е да ограничи църковните бракове и затова през 70-те години в повечето населени места се изграждат специални ритуални зали и се създават сценарии за сватбени церемонии, които включват пропаганда на господстващия политически строй, редица битови и фолклорни елементи и заемки от църковния ритуал като свещите, размяната на венци над главите на младоженците и пр. Задължителен елемент от сватбата през същия период, по съветски образец, става поднасянето на цветя на различни паметници и мемориални комплекси след сключването на гражданския брак.

Създават се и нови траурни ритуали, които да заменят църковното опело.

Променят се и личните празници отново с цел налагане на атеистичния светоглед. Приоритет се дава на отбелязването на рождените пред имените дни. Утвърждава се отбелязването на лични юбилеи в трудовия колектив, като в някои случаи празнуването им става и в партийните организации и се съпътства с връчването на ордени, значки и други отличия.

В градовете се създават нови празници по местоживеене като Празникът на младото семейство, който се провежда по следния начин – поздравяват се по домовете децата на семействата – участници, след това се поднасят цветя на паметните плочи в квартала и накрая има дисковечер с програма.

Празниците в периода на социализма в България имат за цел да наложат и утвърдят новата комунистическа идеология и атеистичния светоглед, като обхванат всички сфери на професионалния, обществения и личния живот на гражданите.

Литература

Велчева, Н.1989. Празник в делника (трудово-професионални празници).

Велчева, Н. 2005. Постижения и празници.

Велчева, Н. 2006. Хора, професии и празници.

Мизов, Н. 1980. Празници, обреди, ритуали.

Петрова, И. 2003. Етнологичен анализ на празничността в социалистическото предприятие. – В: Социализмът – реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура, 237–248.

Петров, П. 2003: Социалистическите трудови празници – концепция и потребление. – В: Социализмът – реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура, 133–149.

Пимпирева, Ж. 2004. Съборът като социалистически празник. – В: Проблеми на съвременната етнология, 132–140.

Празници по местоживеене. София, 1983 г.

Ройдева, Я. 2004. Градът, селото и модернизацията на празнично- обредната система на българите през втората половина на XX в. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура, 141–178.

Симеонова, Г. 2000. Традиционните празници в състояние на промяна.

Граждански ритуал за именуване на дете, гр. Сливен, 80-те години на ХХ век. Илюстрация от рекламно издание за Сливен, 1986 г. л. а. М. Маринова

Покана за участие в Празник на младото семейство, 1982. л. а. М. Маринова

Празници по местоживеене. л.а. М. Маринова