В зависимост от характера на трудовата дейност, с която са свързани, трудовите обичаи и празници в българската традиционна култура, характерна за доиндустриалното общество, се разделят от изследователите на две основни групи – аграрни, съпровождащи земеделския труд и животновъдството, и неаграрни, свързани с различни занаяти и други дейности.
Аграрните празници и обичаи отразяват познанията за природата, за цикличността и смяната на сезоните и тясно свързаните с тях селскостопански дейности. Изпълняват се с цел осигуряване на плодородие на земята и животните – условия, необходими за благополучието на семейството. Земеделските обичаи и празници съставляват единия от двата дяла на традиционната аграрна обредност.
При земеделските обичаи изследователите наблюдават по-богата обредност около сеитбата и жетвата на житните култури. Тези обичаи се основават на вярата, че извършването на определени обредни и ритуални действия, както и спазването на забрани, оказват влияние върху очакваната реколта, а оттам и върху благоденствието на селските стопани. Обичаите около сеитбата се отнасят до подготовката на семето за посев, приготвянето на обредна храна за сеяча и воловете, задължителното обредно очистване преди започване на полската работа, тръгването за нивата и първия сеитбен ден. Семето се приготвя вечер или рано сутрин преди изгрев, като се пуска с предпазна цел през символичен кръг (невестински пръстен, гривна, дупка на тесла, ухо на рало, дупка на изсушена змийска глава и др.). В семето се оронват зърна от последния сноп или от брадата на нивата, слагат се предмети или плодове, които според народните представи стимулират растежа на посевите или ги предпазват от обиране (напр. орехи, бадеми, дренки, кромид или чеснов лук, ябълка, червени великденски яйца, четка или гребен). За да не хващат посевите главни, към семето добавят сребърни предмети (монета, гердан, пафти, пръстен). Често в семето слагат пепел, запазена от кадените вечери или от огнището, където е изпечен обредният хляб за сеяча. За първия сеитбен ден за сеяча се приготвя пита и варена птица (кокошка или петел). На някои места птицата се коли над семето, за да изтече върху него кръвта ѝ, на други сеячът коли петел над ярема между воловете, за да може кръвта да ороси нивата.
Началото на полската работа е свързано с обредно очистване. Сеячът и стопанката обличат чисти бели ризи и закичват зелени китки. Ако стопанката е нечиста, тя не бива да меси обредния хляб за сеяча и това прави друга жена – роднина или съседка. В навечерието на сеитбата стопаните спазват полово въздържание. Семето насипват в чисти чували, а на огъня не слагат опушени съдове. Важен елемент в обредното очистване е посипването на жар пред колата при тръгването на сеяча за нивата. Обредното очистване с огън се среща в разнообразни форми; характерно е сключването на магически кръг като предпазна мярка чрез обикаляне с огън, търкаляне на обредния хляб или влачене на въже. В началото на ХХ в. обредното очистване с огън има вече символичен характер. Друг очистителен елемент при тръгването на сеяча за нивата е разливането на вода от стопанката пред колата, след което сеячът потегля с добитъка. Вратите се оставят отворени до завръщането на сеяча. Той потегля за нивата много рано, за да го огрее слънцето на първата бразда. Цели се спорна работа и избягване на нежелани срещи по пътя, например на хора с лоши очи. Според народните представи не се пресича път на сеяча, особено от бременна жена или лехуса.
На нивата се извършват други обичаи за осигуряване на плодородие. С пристигането си сеячът се обръща на изток към изгряващото слънце и поздравява нивата. Обредното хвърляне на първите шепи семе е съпроводено с вербална магия. Най-често сеячът адресира благословията си към нивата, за да бъде тя сита и да насити хората и животните. Среща се и хвърляне на първата шепа семе за слънцето. Стопанинът сее гологлав и при засяване на първата бразда не бива да говори с никого, за да не се роди житото рядко. След засяването на първата бразда сеячът търкаля обредния хляб по посока на слънцето и по начина на обръщането му се гадае за плодородие. Сеячът го повдига, за да израснат високи житата, разчупва го на ярема, нарича първото отчупено парче за нивата или слънцето и след благословия го закопава в първата бразда. От останалия хляб заделя за себе си и за воловете. След изяждането на варената птица, сеячът заравя костите в първата бразда, те са курбан за нивата. На места в първата бразда се заравя и великденско яйце или черупки от него. В някои селища съседите сеячи слагат обща трапеза на нивата и след като се нахранят, всеки закопава костите на пилето в своята нива и разлива вино за мъртвите. След привършване на яденето сеячът засява всичкото донесено семе, като не връща нищо у дома, „за да не се върне берекетът“.
Завръщайки се от първия сеитбен ден, сеячът е тържествено посрещнат у дома. Поратата, която е стояла отварена цял ден, се затваря след вкарването на колата в двора; китките, с които са закичени сеячът и воловете, се свалят и оставят в хамбара до следващата сеитба. Вечерта се приготвя богата трапеза за цялото семейство (топла пита, баница, варено пиле, вино) и на сеяча се отрежда почетното място. Според народните представи плодородието зависи от поведението на всички членове на семейството. За да се опази берекетът, се спазват определени забрани по време на първия сеитбен ден – не се пали огън, не се работи с игла, не се мете, не се изнася нищо навън, не се допуска чужд човек в къщата.
Като кулминационен момент в земеделските обичаи изследователите оценяват времето за жeтвата: обредността е съсредоточена около първия жетвен ден (заженване, изправяне на първия сноп и др.) и приключването на жетвата (изплитане на брада или плитка на нивата, извозването на снопите). За жетва също се тръгва рано по същите причини, както и при сеитбата. Първият жетвен ден включва обичаи, насочени главно към осигуряване на лека и спорна работа и опазване на жетварите. Жетва се започва на лек, хубав ден. Широко разпространен е обичаят да заженва човек от семейството или от жетварската група с лека ръка, за да спори работата на всички. Със същата цел се извършват определени действия – най-разпространено е хвърлянето на два-три класа с благословията „Бог напред – ние след него“. На места от първите оженати класове правят свод, под който се провират всички жетвари, или се окичват с кокоше перо, за да е лека работата им като перото. За да не ги боли кръстът от навеждането, жетварите на много места се опасват с пояси, сплетени от житни класове или върбови клонки, а против болки в китките връзват гривна, направена от житни стръкове.
Устойчива практика в началото на жетвата е изправянето на първия сноп. На места стопаните превързват първия сноп с червен конец и напъвайки се го изправят с думите „Айде тая година едвам те дигам, ама догодина ич да не мога да те дигна“. Ако жетварите са наемни работници, те изправят първия сноп пред стопанина, когато той идва да види как върви работата, слагат отгоре капа или кърпа, а стопанинът оставя върху нея пари. През първия жетвен ден работата приключва по светло. При напускане на нивата оставят в средата две ръкойки на кръст, наричани вечеря на нивата, вечерник.
Завършването на жетвата е свързано с изплитането на т. нар. брада на нивата – обичай, извършван на последната нива на всеки стопанин. Освен това название се среща и наименованията богова брада, коса на нивата, китка (сплитка) или плитка на нивата. Брадата се прави от млада жетварка с живи родители или от най-сръчната. По-рядко се изплита от възрастна и никога от бездетна жена. Последното е свързано с вярването, че това ще окаже неблагоприятно влияние върху развитието на посевите през идната година. За изплитането избират най-хубавите класове в нивата, близо един до друг. При плетене на брадата във вид на плитка, освен червен конец или марта (усукани бял и червен конец), закачат скилидка чеснов лук и сребърна пара. В разкопаната около брадата земя заравят хляб и сол, изтърсват трохите хляб и сирене от торбата на жетварите. Брадата се полива с вода от изплелата я жетварка, а другите измиват ръце над нея. При плетенето на брадата или след него играят хоро, като жетварките заобикалят брадата три пъти и накрая благославят нивата за плодородие и жетварите за здраве. На места жетварите се търкалят около изплетената брада, като това се прави, за да поляга житото от плод. С брадата постъпват по два начина – или я оставят на нивата, като навеждат класовете ѝ към земята и ги затискат с камък, или я отженват. Обикновено брадата се реже от същата жетварка, която я изплита, понякога от дете. Реже се с един сърп, по-рядко с всички сърпове едновременно. На места жетварката, която води хорото, държи отженатата брада, за да стане житото високо през следващата година. Обикновено отженатата брада връзват в средата или на върха на последния сноп или я носят отделно у дома. Когато жетварите са наемни, стопанинът им дава пари за брадата. С оплитането на брадата е свързано и гадането със сърпове. Жетварките застават с лица на изток и хвърлят през дясното си рамо сърповете. По това как ще падне сърпът на земята, накъде ще сочи с режещата си част, гадаят за здраве. Младите жетварки гадаят и за брак.
Редица обичаи са свързани с возитбата, вършитбата, смилането на брашното и замесване на хляб от новата реколта. Возитбата на снопите също е празник за земеделците. Всеки стопанин украсява воловете с китки и пискюли. Стопанката посреща колата със снопите с котел вода, украсен с китка босилек или друга зеленина, вързан с червен конец. Обредите около вършитбата са по-бедни. При първия харман украсяват стожера с китка босилек, градински или полски цветя. На места по време на вършеенето не носят и не дават вода за пиене, за да не мухлясва новото жито в хамбара. Съществен обреден момент при вършеенето е коленето на петел, което става обикновено при завършване на вършитбата. Кръвта на жертвената птица трябва да ороси житото от новата реколта, за да има по-голямо плодородие през следващата година. За тази цел колят петела върху стожера и кръвта му се стича върху наредените снопи. На места при завършване на вършитбата слагат метли върху купа с пожелание догодина да има по-голямо плодородие. С вършитбата са свързани и забрани: не бива да се иска жито назаем от първия и последния харман, нечиста жена не бива да влиза в хармана по време на вършеенето.
С хляба, омесен за пръв път от новата реколта, са свързани два основни обичая: единият е повсеместен – раздава се първият хляб преди да започнат да месят за семейството, а другият е широко разпространен – пуска се хлебче във вода. Това е свързано с вярването, че така се осигурява необходимата влага за посевите през следващата година. Докараното от воденицата ново брашно насипват в сандъка, палят свещ и прекадяват с тамян. Навсякъде към жената, която ще меси първия хляб от новото брашно, се предявява изискване за чистота. Стопанката, пременена с чисти дрехи и закичена със зелена китка, меси специална пита или цяла фурна хлебчета за раздаване. Някъде от новия хляб първо раздават за мъртвите и след това на съседи и минувачи. На места отначало обикалят хармана с първия изпечен хляб и след това го раздават. В някои селища месят за децата малки кравайчета, от които пускат в кладенците или в коритата на чешмите, дават къшеи на животните за плодородие през следващата година. Някъде първият хляб от новата реколта не са пече, за да няма главня по посевите, а се пуска суров в потока.
Жетвата представлява центърът на земеделската година. Разнообразните практики, свързани с брадата на нивата, според учените свидетелстват за важния смисъл на обичая – някои изтъкват връзката му с древни анимистични представи за духа (божеството на плодородието), който се крие в последните класове на нивата; според други първоначалният смисъл на обичая се отнася до идеята за умножаването на растителните сили на земята и непрекъснатостта на вегетационния процес. В представите за кръговрата в природата се включват и обичаите, в чиято основа лежи култът към мъртвите – спазването на приетите от традицията знаци на внимание към покойните предци по време на най-важните производствени цикли се счита като необходимо условие за благополучие в семейството. Много древни елементи, запазени в земеделските обичаи, насочват към старинни форми на аграрните култове, при които може да бъде проследена връзката между възпроизвеждащата способност на човека и растителните жизнени сили на земята.
Изследователите отбелязват обвързаността на трудовите обичаи с традиционния светоглед и взаимодействието им с производствените и природните цикли. Тези обичаи подпомагат предаването на производствената култура и социалния опит, а социално-регулационната им функция се проявява в детайлната регламентация на поведението на личността в производствения колектив и във взаимоотношенията между хората от различни социални групи. Изследването на трудовите обичаи показва, че независимо от устойчивостта им, през вековете те се развиват и трансформират. Някои старинни практики се заменят с нови или продължават да се изпълняват с променено съдържание. В края на ХІХ в. капиталистическите отношения в селата засилват процеса на преосмисляне и трансформиране на традиционните земеделски обичаи. Замяната на старинните им елементи с нови, отговарящи на промените, които настъпват в социално-икономическите условия, става по-забележима и по-интензивна. В икономически по-силно развитите райони настъпват най-интензивните промени, там най-напред губят своето идейно съдържание старинните аграрни обичаи.
След установяване на социализма земеделските обичаи са подложени на идеологическо преосмисляне. През 50-те години на ХХ в. в някои райони по време на жетва първият оженат сноп се изправя вече пред председателя на ТКЗС, който оставя пари върху него. Изплитането на брада на нивата се трансформира в празничен и заключителен акт, в който взема участие цялата производствена бригада. Около накичената с цветя брада играят хоро, след което брадата се отрязва от обявената за най-добра работничка, поднася се на председателя на ТКЗС, който я приема, дава оценка за извършената работа и поздравява всички с успешното прибиране на реколтата. Празникът завършва с уреждането на обща трапеза.
Литература
Дражева, Р. Трудови празници и обичаи. – В: Етнография на България. Том ІІІ. Духовна култура. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1985, 214-231.
Николова, В. Плитка на нивата. Български обичаи при отглеждане на житните култури. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1999.