Екстрасенси

В българския език думата „екстрасенс” е чуждица, чийто буквален превод е „свръхсетивен човек”, т.е. човек, който в по-голяма степен от останалите е развил финото съответствие на едно или няколко от петте си сетива. Такъв човек може да вижда или чува миризми, да усеща докосвания или да възприема информация, която за останалите хора остава недостъпна. Друго определение описва екстрасенса като човек, който благодарение на силното си биополе и на свръхестествените си възможности може да лекува, да влияе на психиката на другите и да предсказва бъдещето. Поради това екстрасенсите са наричани още и „биоенерголечители“ или „биоенерготерапевти“. Често лечителските способности у тези хора се отключват след инцидент, екстремно събитие, „пътуване“ до отвъдното (клинична смърт), както и след самоизлекуване от тежко заболяване или пък във връзка с вроден или придобит физически недъг. Не е изключение развилият паранормални способности да твърди също така, че се е срещал с извънземни. Изследванията показват, че екстрасенсите са главно жени, а повече мъже се срещат сред чакръкчиите и радиестезистите.

Възгледите на екстрасенсите са смесица от различни религиозни и философски течения и вярвания в най-различни природни сили. Присъщо им е митологично, есхатологично и космогонично мислене, както и вяра в силата на молитвата. При екстрасенсите, като вид лечители, добили популярност от втората половина на ХХ в., често се говори за енергия, биополе, както и за „енергиен двойник“ – понятия, които не съществуват в традиционните лечителски практики на врачките и баячките. Отново за разлика от други традиционни лечители, екстрасенсите работят безконтактно, т.е. само с енергия. Безконтактен е и начинът, по който те диагностицират, а именно по гласа, снимката или името на нуждаещия се; чрез радиестезично махало, служещо както за диагностициране, така и за предсказване на бъдещето; ирисова диагностика, кармична диагностика, реликтово виждане, биоактивиране на вещества, полагане на ръка, чрез енергиен двойник, чрез извънземни цивилизации, хипноза, глас и т.н. Специфично при екстрасенсите е това, че те „насочват“ енергията на мисълта си и „използват“ целенасочено силата на своето биополе. Това обяснява и специфичната атмосфера на техните сеанси, по време на които лечителят прави различни движения с ръце около тялото на пациента. Мнозина екстрасенси включват в лечителската си програма също и билко- и гладолечение; други „биоактивират“ вода, мед или свинска мас и ги раздават/продават на болните с лечебна цел, а трети „зареждат с енергия“ самия пациент, както и водата му за пиене и някои негови вещи, които да носи в себе си непрекъснато – например, картини (особено икони), книги, цветя – които след това „излъчват“ тази лечебна енергия. Има и такива, които рисуват и обявяват картините си за лечебни или рисуват изображенията на различни билки и твърдят, че нарисуваните растения лекуват. Други пък композират „космическа“ музика или съчиняват стихове и ги издават отново с лечебно предназначение. „Зареждане с енергия“ от дърветата също е една от популярните практики на този тип съвременни лечители.

Православната религия и църква отричат чародейството и магьосничеството, а в това число влиза и екстрасензорното лекуване. Свещеното Писание определя като скверни всички врачки и магьосници и тяхната дейност. Днес мнозина християни в България, а и по света не виждат нищо лошо в екстрасенсите, тъй като често пъти последните сами препоръчват почитането на икони или измиване на нуждаещия се със светена вода.

В България началото на изследванията, свързани с екстрасенси, е положено през 1966 г. с основаването на Научноизследователски институт по сугестология и парапсихология. Там се изучават „феномени“ като Ванга и други хора с „паранормални“ способности. Впоследствие са учредени редица организации и клубове, които проучват различни аномални явления. Така например през 1979 г. е създадено Дружество на радиестезистите, което периодично организира безплатни курсове, а в Пловдив се открива Лаборатория по биоенергетика под контрола на Министерство на народното здраве. През януари 1990 г. е учредено Българско дружество по психотроника с клонове в различни градове на страната, а в края на същата година е учредена Асоциация „Феномени“. През 1991 г. е създадена Национална клубна федерация „Еврика-Хелиос”, а година по-късно официално е регистриран Съюзът на екстрасенсите в България. Наред с това, хора със свръхсетивни способности биват изследвани в Централната лаборатория по биоенергетика и в Центъра по хигиена на Медицинска академия в София. Тази активност кара някои чуждестранни изследователи да определят страната ни като „развъдник“ на подобен род лечители. Важно е обаче да се отбележи, че българските екстрасенси са по-слабо повлияни от традиционната лечителска култура (народни вярвания и православно християнство) и много по-силно – от световни религиозни и духовни движения като например ню-ейдж. Доклади с такава тематика се четат на Първия български конгрес по психотроника, провел се в София през юни 1992 година.

Кризата в българското общество след 1989 г., характеризираща се с ограничени възможности за трудова реализация, отваря пространство за търсене на спасение, изцеление и промяна на всички нива – икономическо, социално и индивидуално. В този социо-исторически контекст настъпва бум, свързан с паранормалните явления в България, под формата на множество специализирани издания, както и курсове и обучения в тази сфера. Така например в. „Свръхестественото“ има амбицията да постави паранормалните явления на научна основа и публикува задочен курс „Радиестезия за всички“, списван от известeн за онова време радиестезист, както и беседи на различни теми с езотерици. Наред с това вестникът организира курс „Енергоинформационен обмен и развитие на екстрасензорните дарби“. Клуб „Психо“ към в. „Психо плюс“ пък провежда месечни курсове по астрология, Тай-чи, Ци-гун, космическа религия и билколечение, както и вечерни практически курсове по гледане на кафе, гадаене с карти Таро, хиромантия и нумерология. Освен това в клуба работят диагностици, народни лечители, билкари, астролози, ясновидци, хироманти и нумеролози, които предлагат услугите си, включващи разваляне на магии и индивидуални спиритически сеанси. Подчертава се, че „ставането“ на екстрасенс е процес с отделни степени на усъвършенстване. Този процес обикновено започва, когато висшите сили съобщят на даден лечител да посредничи на някой нов такъв, за да бъде той въведен от по-стария в „занаята“.

В края на 90-те години в България след десетилетията на атеизъм и забрани и в контекста на посттоталитарния преход екстрасенсите стават модерни до степен, в която биоенерготерапевтиката се превръща в общественозначимо явление. Някои от българските екстрасенси са преки или непреки ученици на известната съветска лечителка от грузински произход Евгения Давиташвили, позната на света като Джуна. Под нейно влияние у нас се утвърждава безконтактният лечебен масаж. Популярност добиват и предаваните пряко по телевизията сеанси на съветските екстрасенси Андрей Кашпировски и Алан Чумак от края на 80-те и началото на 90-те години. Това именно е и времето, в което идеята за алтернативни лечебни техники се оформя сред населението като своеобразен културен модел. Резултатите от анкети, проведени сред съвременни практикуващи български екстрасенси (сензитиви), очертават разбирането за магията у нас преди всичко като психотронен феномен, който обаче повтаря отделни механизми или принципи на класическата фолклорна култура. Сред модерните магьосници (както понякога екстрасенсите сами се наричат) най-често срещано е делението на магиите на опозиционни двойки: предметна-мисловна, материална-енергийна и ритуална-неритуална.

У нас през 90-те години на миналия век придобиват известност екстрасенсите Лиана Антонова, сестра Гарджева и други. Вестниците изобилстват от снимки на екстрасенси, които съветват за какво ли не и за които се говори като за „избрани“. Единици обаче са големите „феномени“, признати освен у нас и в чужбина още от 80-те години: например Слава Севрюкова, за която се твърди, че има „психотронно” око, с което „вижда“ в микрокосмоса и атома. Известен е и психофизиотерапевтът акад. Йордан Иванов, наричан още „Боянският маг“, както и световно признатата Вера Кочовска. Много от екстрасенсите поддържат идеята за българската мисия пред човечеството и за връзката на българския народ с т. нар. „шеста раса“.

След преживения от българското общество психотронен бум от края на ХХ в., в началото на новия век екстрасенсите постепенно се превръщат в неотменна част от ежедневието на обществото. През последните години все по-популярен сред екстрасенсите става т. нар. ченълинг (от англ. channeling – извикване на дух от медиум при спиритически сеанс) най-вече за разговори с представители на извънземен разум. Дейността на екстрасенсите обаче не остава встрани от повсеместната комерсиализация: въпреки че мнозина екстрасенси считат дарбата си за пратена от висшия разум (Бога) и поради това отказват възнаграждение за сеансите си, с нарастващата популярност на подобен род практики се наблюдава и тяхното опорочаване: медиите изобилстват от истории за хора с екстрасензорни способности, но не са малко онези сред тях, които впоследствие биват разкрити като „лъжефеномени”. Други пък вземат такса по точно определени тарифи, като някои работят в професионално партньорство с дипломирани медицински лица.

В заключение е важно да се отбележи, че въпреки дейността си, която често пъти противоречи на конвенционалната медицина и на познатите физични закони, екстрасенсите открито дават интервюта и се рекламират по вестници и телевизионни предавания. Напоследък практиката на много от тях се доближава до методите на холистичната медицина, като почти във всеки по-голям български град вече съществуват центрове за нетрадиционна диагностика и лечение с такава насоченост.

Литература

Беновска-Събкова, М. Явлението екстрасенси от гледна точка на фолклористиката. – Български фолклор, 1993, кн. 5, 3-17.

Беновска-Събкова, М. НЛО, полтергайст, мистика и духовна криза (Съвременно митотворчество и фолклорна традиция). – Български фолклор, 1991, № 3, 55-62.

Ганева-Райчева, В. Паранормалните феномени и тяхната проекция в културата на българина. – Български фолклор, 1993, кн. 5, 18-32.

Георгиев, М. (съст.). Българска народна медицина: Енциклопедия. София, 2013.

Димов, В. „Ставането” на екстрасенса (наблюдения върху биографични разкази на български екстрасенси). – Български фолклор, 1994, кн. 6, 57-65.

Димов, В., Л. Пейчева. Модерната магия. – Български фолклор, 1993, кн. 5, 33-45.

Коцева, В. За ставането на една съвременна пророчица/ гледачка/ ясновидка от с. Смилян, общ. Смолян. – Балканистичен форум, 2017, кн. 1, 209-218.

Орбецова, В. Необозримото поле на психотрониката и алтернативната медицина. – Български фолклор, 1993, кн. 5, 82-85.

Тодорова–Пиргова, И. Баяния, магии и сеанси при екстрасенс: ритуални въплъщения на представите за „двата свята” и взаимоотношенията между тях. – Български фолклор, 1993, кн. 3. 56-68.

           

Интернет източници

            http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/

            http://www.olegcherne.ru/statii/98-ekstrasens/

            http://magicaura.com/Shto-e-to-ekstrasens-art1515.html