Народната метеорология е система от познания, представи и вярвания за произхода, същността и действието на протичащите в природата атмосферния явления, и за връзката между тях. Народната метеорология включва и прогнозиране на времето през различните части на деня, през различните периоди на месеците и сезоните. Тя е съществен дял от традиционната духовна култура и от народния мироглед на българина, и е тясно обвързана с неговата селскостопанската трудова практика.
В резултат на вековни наблюдения на периодично протичащите в природата атмосферни явления, хората откриват реално съществуващи връзки между тях. Поради примитивната обработка на земята при натуралното стопанство, резултатите от труда на селския стопанин са зависели изключително от натрупването на колективния опит при опознаването на особеностите на климата в даден район. Най-разпространени са предсказанията, които целят да предусетят настъпването на лошо време – обилни валежи, градушка, студ или силно засушаване. Това отразява желанието на хората да предпазят реколтата си от неблагоприятните атмосферни явления. Народната метеорология, възникнала в практическата дейност на селския стопанин и отразяваща обкръжаващата го среда, не може обаче научно да обясни възникването и причините за тези явления.
Народната метеорология включва различни критерии, по които селският стопанин е предсказвал характера на времето и настъпването на различни атмосферни явления. Една група признаци, по които се определя времето, включва наблюденията на формата, цвета и движението на облаците, формата и положението на луната, цвета на небето, силата и посоката на вятъра, появата на мъгла, падането на слана, сняг и др. Друг признак е реакцията на растенията (листопад, повторното цъфтене на овошките на есен), наблюдавана и приемана като предвестник за характера на сезоните. Вярва се, че тежка зима идва ако на есен орехите, лешниците, дренките родят много плод или дръвчетата цъфнат повторно. Има и други признаци, по които се предсказвало времето, като например как се стеле димът от комините, как горят дървата в огнището, дали се овлажняват солта или стените на къщите.
Прогнозите за характера на времето могат да се разделят на краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочните включват определения като лошо, хубаво, сушаво, дъждовно, ветровито време. За това дали времето в близките дни ще бъде „лошо” съдели например по изгряването и залязването на слънцето в облак или по това дали небето е зачервено. Вярва се, че вятър и дъжд ще има, ако луната е заобиколена със сияние, наричано харман, гумно, кошара. Следващият месец ще бъде дъждовен, ако роговете на луната са обърнати надолу; ако пък са обърнати нагоре, това означава, че „месецът вече се е извалял”. Гледат се и звездите – дали са замъглени или ярки. Повсеместно се вярва, че ако зиме звездите много силно трептят, то голям студ ще има. Появи ли се лете мъгла по върховете на околните планини, това е на дъжд. Ако сутрин по тревата има много роса, се знае, че денят ще е слънчев и топъл. Срещат се и предсказания с локален характер, типични за различни области, дори за отделни селища.
Животните и насекомите реагират на промените в характера на времето и по тяхното поведение също са се правели прогнози. Така лошо време с дъжд и буря ще настъпи, ако мравките започнат да излизат от мравуняците си и образуват купчини, ако пчелите силно зажужат или мухите хапят. Реакциите на птиците също показват какво ще е времето. Когато гарваните и свраките силно заграчат, а лястовиците летят ниско над земята, се очаква влошаване на времето. Хората наблюдават и поведението на домашните животни: ако воловете ровят в земята и силно мучат, а овцете пасат бързо и се тръскат, значи идва буря. Когато котката ляга близо до огнището, а кучето се свива на кълбо, това се приема за знак за идващо студено време. Хубав и слънчев ще е денят, ако птиците весело чуруликат или щурците „пеят” в полето.
Селският стопанин е установил зависимостта между реколтата по нивите и характера на времето през годината и е правил и дългосрочни прогнози. Така по зимата и пролетта се съди какво ще бъде лятото. Знае се, че след студена зима иде горещо лято, а след суха есен – пролет с много дъжд. Голямо значение се отдава и на първия дъжд, на първото прогърмяване през годината, като се гледа и от коя посока ще дойде то. За най-хубав и полезен за реколтата се приема дъждът преди Гергьовден, като се казва, че „всяка капка от него е злато”, а ако прогърми през зимата, това е лош знак, ще има мор по добитъка. Дългосрочни предсказания за времето се правят и по определени дни от годината, като например по това какви са т.нар. „трифонци” – първите три дни от февруари, или „макавеите” (дните от 1 до 12 август) и др.
Плод на многовековни наблюдения на селския стопанин, предсказанията за времето отразяват пряко причинно-следствени връзки и така в по-голямата си част почиват на рационална основа и имат подчертано емпиричен характер. Друга част от предсказанията са основани на формални сравнения и аналогии или са плод на случайни съвпадения на несвързани помежду си процеси, като например, че „ако в петък времето е хубаво, в събота ще е лошо” и др. В народната метеорология по-специфични са широко разпространените гаданията за времето, при които наблюденията са в изкуствено създадена среда, алегорически свързана с явленията, за които се търси информация. Така например на Коледа се гледал далакът на закланото животно и по това, в коя част той е по-дебел, се предрича дали зимата ще е топла или студена. Гадае се и по 12 люспи от лук, върху които се поставя сол, като всяка люспа е наречена на определен месец. Ако на сутринта люспата е суха, това се приема за знак, че и съответният месец ще бъде сух, и обратно.
Литература
Вацов, Сп. Народна метеорология. Сбирка от поговорки, пословици и предсказвания на времето. София: Държавна печатница, 1900.
Георгиева, Ив. Атмосферни явления. – В: Етнография на България. Том 3. Духовна култура. София: АИ „Проф. Марин Дринов”, 1985, 27-28.
Ковачев, Й. Народна астрономия и метеорология. – СбНУНК, ХХХ, 1914, 1-85.
Кристанов, Цв., Ив. Дуйчев. Естествознанието в Средновековна България. София: АИ „Проф. Марин Дринов”, 1954.
Шарланова, В. Народна метеорология. София: Издателска агенция ФДК, 1999.
