Етнографските музеи на открито са една разпространена в различни страни по света форма за презентиране на традиционния начин на живот в миналото. В България възрожденската архитектура и занаятите се възприемат като част от спецификата на родната традиционна култура. Това води до тяхното експониране в етнографски комплекси, своеобразни музеи на открито.
Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” е такъв музей, представящ бита и културата на възрожденските българи. Неговото начало е поставено на 8 км от гр. Габрово през 1964 г. по идея на Лазар Донков. Част от обектите са реставрирани на място, други са пренесени в района на „Етъра”, трети представляват копия на съществували сгради в Габрово и региона. В комплекса може да се види занаятчийска чаршия с работилници (ножарска, бакърджийска, куюмджийска, грънчарска, шарланджийска, дърворезбарска, бояджийска), технически съоръжения за вода (воденици, тепавица, валявица). Експонирани са копия на църквата „Свето Богоявление” от с. Радовци, която е осветена през 2006 г., часовникова кула, мостове, каменни чешми. В грънчарската работилница на втория етаж е експонирана изложба с български носии, а в Саковата къща се представя градският бит от края на XIX до началото на XX век.
Голямата атракция на АЕК „Етър” са представените действащи занаяти, като посетителите могат да наблюдават производствения процес. Икономическите промени в България през 90-те години на XX век налагат нов тип организация на работата на майсторите – те стават наематели в занаятчийските работилници. Комплексът предлага и възстановки на български традиционни обичаи, съобразени с народния календар.
От 1990 г. в „Етъра” в началото на есента се организира Панаир на народните занаяти. Програмата на панаира включва състезание на майстори в определен занаят, организиране на научна конференция на народните занаяти, на изложба базар. Правят се възстановки на различни обичаи, представят се танцови състави и изпълнители на народна музика. Могат да се наблюдават демонстрации на домашни занаяти (плетена на въжета, кошничарство, боядисване на вълна, пушене на сливи, варене на маджун), както и ревюта на народни носии. От 2003 г. панаирът е с международно участие.
През 2001 г. в гр. Златоград е открит частен Етнографски ареален комплекс. Селището, което преди носи името Даръдере, в миналото е занаятчийски център, свързан търговски с Беломорието. В реставрирани или изградени в традиционен архитектурен стил къщи са разположени археологическо-етнографски музей и редица работилници – терзийска, тъкачна, гайтанджийска, златарска, грънчарска, сарашка и ножарска. В тях майстори представят своите умения в прилагането на традиционни технология и умения, а посетителите могат да закупят изделия и сувенири. Етнографският комплекс привлича гости и с атрактивни възстановки на традиционни обичаи на Трифон Зарезан, Сирни заговезни, Тодоровден, Великден, Гергьовден, Еньовден, Коледа и др. Предлагат се и възстановки на градския живот от края на XIX и началото на XX век. В последните години около Гергьовден се организира празникът „Златоградско чеверме“.
Етнографските комплекси предлагат на посетителите възможност да се докоснат до една реконструирана картина на патриархалното минало, като влязат в досег с „автентични“ атмосфера, технологии, предмети и храни, особено ценени от съвременния човек в условията на глобализацията.
Литература
Папучиев, Н. Разказът за културното минало на нацията в контекста на популярната култура: по примера на Етъра, Габрово. – Езиков свят, 2018, 116-122.
Янева, Ст. Туристическо изкуство (художествени занаяти) и автентичност. – Българска етнология, 2010, № 1-2, 77-94.
Янева, Ст. Културно наследство и туризъм. За конструирането на етнографските комплекси. – Гласник Етнографског института САНУ, 2008, № 1, 87-100.
50 години Архитектурно-ареален комплекс Етър. Съст. А. Гоев. Габрово, 2014.
Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”. https://www.etar.org/home.htm
Етнографски ареален комплекс Златоград. http://eac-zlatograd.com/
