Делничният ден и в града, и в селото започва рано. Жителите на градовете, в по-голямата си част са занаятчии и търговци, които работят на чаршията.
Сред първите, отварящи дюкяните си са фурнаджиите, които приготвят хляба. Делничният ритъм на чаршията се определя от звъна на камбаната на часовниковата кула, който известява и края на работния ден. Докато чаршията е мястото за работа на мъжете от градовете, в махалите се намират домовете им. В някои случаи в тях има и производствени помещения и дюкяни.
В градовете населението обикновено е полиетнично и там се срещат представители на различни етнически и религиозни общности – българи, турци, гърци, евреи, арменци, цигани. На чаршията майстори, калфи и чираци от различните етноси работят заедно, но в махалите живеят отделно. В градовете има български, турски, еврейски и пр. махали, които се обособяват, в някои случаи около молитвените храмове на отделните общности. Обикновено в централните части на градовете, най-близо до чаршията, се намират турските махали.
Имената на махалите се определят от поминъка на жителите им – Кафтанджийска, Овчарска, Папукчийска и пр., от разположението им – Горна, Долна и пр., както и според намираща се в тях по-известна сграда – Митрополитска, Куленска и пр.
След Освобождението, значителна част от турското население напуска градовете и българите се заселват и в техните махали.
Докато чаршията е пространството, запазено предимно за мъжете. Жените остават в махалите и делникът им минава в работа из къщата.
Освен занаятчии, търговци, а в по-малките населени места и земеделци, и скотовъдци, в градовете съществуват и представители на други професии като учители, лекари и пр. Те разполагат с повече свободно време и са сред най-честите посетители на кафенетата, където обсъждат и различни актуални за деня теми.
За разлика от градовете, където делникът не е толкова силно зависим от смяната на сезоните през годината, в селата ритъмът на работа се определя от това. Най-много селскостопански дейности има през лятото, но също и през пролетта и есента, а най-малко – през зимата. Делникът на жените в селата, също като на тези в градовете, е свързан с работата в къщи, но жените в селата се грижат целогодишно и за дребните селскостопански животни, както и за по-големите градини в дворовете си.
В селата също има обособени махали, населението от различните етнически и религиозни общности живее отделно в тях. Не всички села, обаче са смесени – съществуват и такива с изцяло или с основно турско или българско население.
След Освобождението постепенно започва благоустройство на градовете по българските земи и ориенталският им облик се заменя с европейски. Появяват се нови професии, редица занаяти изчезват. По селата сравнително бавно навлизат техническите нововъведения и делникът там се запазва относително непроменен.
Литература
Гаврилова, Р. Колелото на живота. Всекидневието на българския възрожденски град. София, 1999.
Иванова, Св. Градски живот (XV – първата половина на XVIII в.). – В: Българското общество XV – XVIII век, 1999, 106 -162.
Панова, С. Българските търговци през XVIII век. София, 1980.
Тодоров, Н. Балканският град XV – XIX век. Социално-икономическо и демографско развитие. София, 1972.
