В повечето обобщаващи трудове по история на етнографията се разграничават четири главни периода, съвпадащи с основните етапи на обществено-политическото развитие на България.

• Първи период: От началото на XIX век до създаването на Княжество България и Източна Румелия през 1878 г.
• Втори период: От 1878 г. до 1944 г.
• Трети период: Период на държавен социализъм (1944-1989)
• Четвърти период: Съвременна етнология. Етнология на „прехода“

Делението е условно, факт, върху който всички изследователи акцентират, а във всеки период се разграничават вътрешни подпериоди/етапи. Както в самите периоди, така и между условно разграничаваните периоди могат да бъдат проследени редица преломи и континуитети.

Литература
Колев, Н. Българска етнография. София: Наука и изкуство, 1987.
Раковски, Г. С. Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч. 1859. – http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7794&Level=1
Тодоров, Д. Възникване и развитие на българската етнография. – В: Етнография на България. Т. I. София: Издателство на БАН, 1980, 114-150.
Тодоров, Д. Българската етнография през Възраждането. София: АИ „Марин Дринов“, 1983.
Хаджиниколов, В., Г. Михайлова, Ст. Генчев (съст.). Българска народна култура. София: Наука и изкуство, 1981.
Kassabova, A. Die Entwicklung der Volkskunde in Bulgarien im Überblick. – In: Kittseer Schriften zur Volkskunde, 10, Ethnographisches Museum Schloss Kittsee, 1999, 17-27.
Kassabova, A. Migration und Familie. Familienforschung und Politik (Am Beispiel Bulgariens). Sofia: Variant 2000, 2002.