Националният център за нематериално културно наследство (НЦНКН) е специализираното звено към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ–БАН), чиято задача е цялостно документиране, съхранение и популяризиране на фолклорните традиции, както и документацията, свързана с опазването на нематериалното културно наследство. Центърът се състои от Архив и Библиотека. След основаването на Института за фолклор през 1973 г. е създаден сектор „Научна документация”, който през 1989 г. получава статут на национален център с названието „Национален център за събиране и съхранение на българския фолклор” (с решение на Президиума на БАН от 24.03.1989 г.).
От 2007 г. наименованието на звеното е „Национален център за нематериално културно наследство” (с решение на Управителния съвет на БАН от 24.01.2007 г.). НЦНКН притежава богат свод от фолклорни емпирични материали – фоно-, фото-, видеоматериали и документи на хартиен носител. Архивният масив е структуриран в различни отдели според типовете материали: Архив на хартиен носител, Фоноархив, Видеоархив, Фотоархив.
Документите, които се съхраняват в НЦНКН, представят универсалните сфери на фолклора и културните традиции: словесни, обредни и празнични (календарни, семейни, трудови и др.), музикални (песенни, инструментални), танцови, народни изкуства и визуални форми. Натрупаният масив от архивни материали е в резултат от научноизследователската работа на сътрудници на института, от студентски експедиции, лични архиви и сбирки на изтъкнати наши и чуждестранни фолклористи и краеведи. Те представят всички региони на страната, както и българската общност зад граница – историческата диаспора в различни страни (Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Молдова, Украйна и др.) и новите миграционни вълни в Западна Европа и Северна Америка. Съхраняват се също така материали, които представят културните традиции в европейски и световен контекст. В резултат на сътрудничеството с местни културни институции и дейци на културата са издирени сведения за традициите на различни локални общности. ИЕФЕМ – БАН участва активно във формирането на културните политики на страната и сътрудничи с Министерството на културата на Република България, в резултат на което в Националния център постъпват за съхранение материали, свързани с националните програми за опазване на нематериалното културно наследство.
Документите на хартиен носител съдържат в основната си част информация, която е събрана в резултат от научноизследователската работа на сътрудниците на института. Значим обем от архивните материали са дешифрами на звукозаписи на различни носители, документирани по време на теренните експедиции. Обемен документален масив постъпва в архива и от външни фондообразуватели. Сред тях са материалите, документирани по време на теренните експедиции на студентския кръжок „Проф. Иван Шишманов” при Филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както и личните архивни сбирки, свързани с дейността на известни български и чужди учени като Михаил Арнаудов, Цветана Романска, Маркета Сикорова, на краеведи или други лица. Част от тези документи постъпват като дарения, а други след откупка.
В архива се съхраняват материали от събития с фолклорен характер – събори, локални, национални и международни фестивали, надпявания, концерти; информационни материал – плакати, програми, покани, брошури и др.; документи, свързани с провеждането на научни събития – конгреси, конференции, семинари, кръгли маси. В НЦНКН постъпва документацията по Националната система „Живи човешки съкровища – България”, както и материали от конкурсната сесия „Нематериално културно наследство” на Национален фонд „Култура” (първоначално програмата се нарича „Автентичен фолклор”, а от 2015 г. „Нематериално културно наследство”). Националната система „Живи човешки съкровища – България” стартира през 2008 г. Тя се координира от Министерство на културата. Кандидатурите представят обичаи и локални културни практики, които са жизнени в селищните общности.
Фоно-, видео- и фотоархивът съдържат аудиовизуални документи, събрани по време на теренните изследвания, както и в резултат на документиране на събори, национални и международни фестивали, на концерти и юбилейни празници на читалищата в страната. В последното десетилетие се документират и предават за съхранение материали, които са резултат от работата на изследователски екипи по редица национални и международни проекти. В архива постъпват документални и научнопопулярни филми, записи на традиционна музика и др. мултимедийни продукти, свързани с културното наследство, които са дарения от колеги, частни лица и представители на различни институции и неправителствени организации в страната и чужбина. Достъпът до всички архивни документи, съхранявани в НЦНКН, е публичен.
Паралелно със структурното изграждане на архивното звено през 80-те години на ХХ век се създават и правила за документирането и научната обработка на теренните материали, изгражда се научно-справочен апарат с цел улесняване достъпа и използването на архивните документи. През 1984 г. е изработен „Правилник за събиране, обработване, подреждане и приемане на архивни материали”. Създават се справочници по отчета и по съдържанието на документите – инвентарни описи, каталози, класификационна схема.
Приоритетна задача на Националния център е модернизирането на научно-информационния комплекс чрез съвременно документиране и съхраняване в дигитален архив да се осигури опазването на застрашените от разрушаване и изчезване уникални културни артефакти. Изпълнението на тази задача е свързано с различни научно-приложни изследвания за дигитално архивиране и експониране на фолклорното наследство, осъществени съвместно от интердисциплинарни екипи на Института за фолклор (от 2010 г. ИЕФЕМ – БАН) и Института за математика и информатика – БАН, с участието на специалисти от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Реализираните съвместни проекти са „Модернизиране на архивния фонд от автентични фолклорни материали“ (финансиран от бюджетната субсидия на БАН, с ръководители проф. д.м.н. Стефан Додунеков и проф. д.изк. Мила Сантова) и „Създаване и експониране на фонд „Българско фолклорно наследство“ (финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по Национална програма „Информационно общество“, с ръководител доц. д-р Ваня Матеева).
В структурата на НЦНКН е и библиотека „Фолклористика“. Тя е част от библиотечната мрежа на специални научни библиотеки към Централна библиотека на БАН. Профилът на библиотеката е: фолклор и етнография на България, балкански и славянски фолклор, световен фолклор, музикален и танцов фолклор. Библиотечният фонд съдържа 7076 тома книги и периодични издания. През 2008 г. започна ретроконверсия на книжния фонд в библиотечен софтуер ALEPH 500. Книгите, периодичните сборници и списания могат да се търсят в Електронния каталог на Централна библиотека на БАН и Своден каталог НАБИС. Целият фонд на библиотеката е на свободен достъп.
Литература
Анчев, A., Вл. Пенчев. Правила за записване, обработване и систематизиране на теренни фолклорни материали. – Български фолклор, 1988, № 4, 101–107.
Български фолклор, 2010, № 3-4. Фолклорно наследство и дигитален архив. Съст. Ваня Матеева.
Любенoва, M. Кандидатурите от Националната система „Живи човешки съкровища – България” и съхранението им в Националния център за нематериално културно наследство при ИЕФЕМ. – Български фолклор, 2013, № 1, 114–120.
Матеева, В., И. Станоева. Класификационна схема на типологичния каталог в Института за фолклор. – Български фолклор, 2001, № 2-3, 96–109.
Матеева, В.: Създаване и експониране на дигитален архив “Българско фолклорно наследство”. – В: България – Италия: дебати, локални култури, традиции. София: АИ „Марин Дринов”, 127–130. (Mateeva, V. Creazione e consultazione di unarhiviodigitale “Partimonio folcloristico bulgaro”. – Bulgaria – Italia. Dibattiti, culture locali, tradizioni. Sofia, 2006, 249–252).
Панайотов, К. Една възможна класификация на разказите за наказания. За чудесните наказания. – Български фолклор, 2002, № 2, 78–80.
Mateeva, V. Nemateriālā kultūras mantojuma digitalizācija – rezultāti un pētniecības perspektīvas Bulgārija. [Digitalization of Intangible Cultural Heritage – Resilts and Perspectives for Research in Bulgaria]. – In: Pētījumipar nemateriālo kultūras mantojumu (Bulgārija – Latvija) [Studies of Intangible Cultural Heritage (Bulgaria – Latvia)]. Riga: LU Latēvijasvēsturesinstitūts, 2013, 31–41. – http://www.lvi.lv/lv/elektropubl_files/Nematerialais_kulturas_mantojums_Intangible_Cultural_Heritage_2013.pdf