Конструктивизмът като теоретична парадигма се развива в социалните науки в хода на XX век, като става доминиращ през последните десетилетия на столетието. Той почива на идеите, че знанието е социално конструирано, истината не е обективно понятие, а е продукт на индивида и неговата среда.

Социалният конструктивизъм  прилага идеите на конструктивизма към социалната среда, като защитава тезата, че хората създават обща култура на споделен смисъл и тяхната „реалност“ също е социално конструирана, продукт на определен контекст. Понятието или практиката могат да изглеждат естествени и очевидни за тези, които ги приемат, но в действителност те са изобретение на определена култура. Тъй като за социалните конструктивисти цялото знание е „строителство“, то те твърдят, че това, което знаем, не отразява непременно някаква външна „трансцендентна“ реалност. Като теория социалният конструктивизъм следва дълга традиция на социалната наука и антропологическото мислене по отношение на ключовата роля на културата (З. Фройд, Е. Дюркем, Б. Малиновски, Кл. Леви-Строс, К. Гиърц). Социалният конструктивизъм е развит в трудовете на френския философ М. Фуко (1926-1984), на американския социолог П. Бергер (1929), на американския историк на науката Т. Кун (1922-1996).

Идеите на деконструктивизма също се развиват през XX век, като оказват въздействие върху философията, литературната критика и социалните науки. Създател на деконструктивизма е френският философ Жак Дерида (1930-2004). Чрез деконструкция се анализират писмени и устни форми на изразяване. Дерида се опитва да провокира западната традиция на мислене за основните нейни конструкти. Деконструктивизмът оспорва основни положения на структурализма: структурата, нейните граници, център; означаващото, означаемото, връзките между тях, език, реч, доминацията на лингвистиката като наука за езиковите знаци, а оттук в някакъв смисъл и на семиотиката.

Литература

Kukla, A. 2000. Social Constructivism and the Philosophy of Science. London.

Дерида, Ж. Какво е деконструкция. Превод от френски Тодорка Минева. – Електронно списание „Литература плюс култура“.

Гадамер,  Х.-Г. Деструкция и деконструкция. – Електронно списание „Литература плюс култура“, 30 април2001.

Георгиев, Н.  Деконструктивизмът е мъртъв, да живее...? – Култура, бр. 47, 10 декември 2004 г.