Етническата характеристика на България в съвременността е резултат от историческото развитие в миналото, като съществено значение за демографския облик на сегашните български земи има османското владичество на Балканите. Българската нация се формира и еманципира през Възражданeто в условията на борба за освобождение срещу чуждото господство. В резултат на Руско-турската война през 1878 г. е възстановена българската държава. Многобройно мюсюлманско население напуска страната, като процесът на изселвания продължава с различна интензивност и през XX век. През изминалото столетие управляващите в България на няколко пъти се опитват с насилствени мерки да интегрират мюсюлманите към българската нация. По време на Балканската война (1912-1913 г.) българите мюсюлмани са насилствено покръстени. През 60-те и 70-те години на XX век властите повеждат политика срещу традиционното облекло и мюсюлманските обреди и ритуали. През 70-те години българите мюсюлмани и през 80-те години турците преживяват принудителна смяна на турско-арабските имена с български, наименувана от управляващите „Възродителен процес“.
Политическите промени в България през ноември 1989 г. слагат началото на прехода от тоталитарно към демократично обществено устройство с многопартийна система, пазарна икономика и върховенство на закона. След 1989 г. мюсюлманите в България получават право да възвърнат мюсюлманските си имена. Етническите и религиозните групи в България започват да сформират свои сдружения, да издават свои печатни органи. От 1991 г. в общинските училища започна изучаването на някои майчини езици на етнически малцинства. През 1992 г. България ратифицира Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а през 1999 г. – Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Към Министерския съвет се създава Национален съвет по етническите и демографските въпроси. От 2000 г. националната телевизия предава ежедневна десетминутна информационна емисия на турски език. През 2002 г. е приет Закон за вероизповеданията, който гарантира тяхната автономия, религиозните права и свободи и отново потвърждава особената позиция на Българската православна църква.
При последното официално преброяване на населението през 2011 г. като българи се самоопределят 5 664 624 човека. Втора по численост е турската етническа група – 588 318 лица. Турците живеят концентрирани основно в няколко области в Североизточна и Югоизточна България. Ромите в страната са третата по численост група и наброяват 325 343 души. Някои експерти обаче дават почти двойно по-голям брой на ромите от идентифициращите се като такива, тъй като на преброяванията част от тях се самоопределят като турци, други като българи, трети – като власи. Ромите в България нямат хомогенна идентичност, за тях са характерни много субгрупи, като много силен идентификационен фактор е езикът.
Етно-конфесионалната група на българите мюсюлмани също се разделя в своето самоопределение. Където българите мюсюлмани живеят с турци, обикновено се идентифицират като българи, а където живеят с българи – като турци. Каракачаните в България според преброяването от 2011 г. са 2 556, като според тяхното Културно-просветно дружество цифрата е значително по-голяма – 14 000-15 000 души. Те говорят гръцки език и са източноправославни. При преброяването през 2011 г. като евреи се самоопределят 1 162 човека. Организацията на евреите в България също дава по-високи данни за числеността им – около 6 000 души. Арменците в България според преброяването през 2011 г. са 6 552. Евреите и арменците, макар и със силно изразено общностно чувство, са добре интегрирани с българите, имат много смесени бракове, на това вероятно се дължи и намаляващият им брой в преброяванията. Татарите в страната са 1803. Изследователите предполагат по-голям брой – между 8 и 12 хиляди. В последните години татарският език в общността се измества от български и турски. Гагаузите в България населяват Североизточна България. Те говорят тюркски език, източноправославни са и се самоидентифицират като българи. През 2011 г. като власи се определят 3 684 човека, като гърци – 1379, като македонци – 1654. Руснаците в страната са 9978, украинците 1789. Данните от преброяванията са неточни, тъй като самоопределението е по желание.
Въпреки че голяма част от хората в страната се самоопределят като източноправославни (над 80% от населението), трябва да се има предвид, че тази идентификацията с източното православие има преди всичко културно значение и тук всъщност се включват и много атеисти. Освен православни, в България има и католици (0,6%), които са разделени на три епархии и изпълняват ритуалите по източен или западен обред. Протестантите според последното преброяване са около 0,9% от населението. Мюсюлмани са около 10 % от гражданите на България.
Литература
Кръстева, А. (съст.). Общности и идентичности в България. София: Петекстон, 1998.
Марушиакова, Е., В. Попов. Циганите в България. София: Клуб’90, 1993.
Пампоров, А. Ромското всекидневие в България. Велико Търново: Фабер, 2006.
Стоянов, В. Турското население в България между полюсите на етническата политика. София: Лик, 1998.