Подписването на Одринското примирие от септември 1829 г. след поредната руско-турско война дава тласък на масова емиграция на населението от Провадийско, Разградско, Варненско и най-вече от Тракия към земите на тогавашната Руска империя. Някои групи от този огромен поток се установяват в Силистренско, недостигайки руската граница, поради факта, че тези райони, според договора, остават под руско управление. Други групи от преселенската вълна достигат до желаните нови територии в областта Бесарабия, но поради суша, неплодородни години и пр. не могат да свикнат с новите условия и се завръщат обратно в българските предели. В Добруджа те намират свободни необработени земи, срещат свои земляци и не без намесата на турските бейове, които търсят работна ръка, се установяват по тези места.
Т. нар. шиковци, за които пише още акад. Любомир Милетич, са преселници от Провадийско, Шуменско, Новопазарско и се заселват в няколко села от Силистренско, най-вече в Калипетрово, Професор Иширково и Стрелково. Това са някогашните бежанци от Сърт Кьойлери (Сърт – от тур. плато) около Провадия от селата: Черковна, Косовча (Косово), Марковча (Марково), Аджемляр (Аспарухово), Дерекьове (Петров дол), Кривня, Равна.
На тази група население свое изследване посвещава Йордан Н. Касабов от Силистра, който пише: „Многобройните пришелци – хърцои от Провадийско, именно от упоменатите съртски села, настанени в с. Калипетрово минават под името „шиковци“. Милетич сочи, че за произхода на това име, с което самите те не се наричат, а са ги нарекли така околните на тях села и съседи, няма обяснение. И с името хърцои ги наричат, когато искат да им се присмеят. „Ама ърцой тос, ба!“ – ще каже при случай балканджията с ядовита ирония (Милетич 1902: 163). Що се отнася до името шиковци, Зл. Еников и Ив. Гаджев дават обяснението, че шъкат – шъ идима, шъ видима и т.н. Шикането става отличителен белег на съртовци в Калипетрово”.
По-нататък в изследването си Й. Касабов отбелязва, че шиковци се установяват в с. Калипетрово заради една от клаузите, свързани с Одринския мирен договор от 1829 г., според която Русия задържа Силистра и един район от 15 км ивица, отстоящ от града, до изплащането на военните репарации от страна на Османската империя. Това обяснява присъствието на казаци и руски отряд в местността „Караула“ до селото. Шиковското население се почувствало защитено тук и започва трайно да се установява. Когато спира керванът на провадийци в Калипетрово, чудели се да останат или да продължат пътя си за Провадия. Тогава кмет на селото бил чорбаджи Иван, който им казал: „А бе къде ще ходите, я останете тук. И място има за къщи да си направите, мера има за добитъка, и ниви има да разорете“. Така и станало (ОДА 902). Не минало много време, гребенското население започнало да се вайка: „Брей откак додоха тези яръмкалпаклиите, не остана мера за добитъка, всичко разораха“ (ОДА 902).
Рашко Блъсков през 1850 г., пристигайки в Калипетрово, отбелязва, че „цяла махала в Калипетрово е наречена Черковненска, са преселници от с. Черковна“. Друга махала е наречена Кривненска – по името на пришълците от с. Кривня, Провадийско.
За заселването на с. Калипетрово с шиковско население Зл. Еников записва следния разказ: „По време на бозгунлука (1828 – 1829 г.) нашите бащи бягали във Влашко на гьочове (големи каруци с покривала отгоре), в които имали всякаква покъщнина, включително и хромели. Прекарали зимата в бордеи, нямали и семена за посев и разорават тарли (място, където лежал добитъкът) и поникнало просо, което избуяло наравно с каруците. Поженали го и се изхранили. Като се умирило времето, върнали се отсам Дунава и половината от хората се спрели в Калипетрово, а другата в Алфатар. Хората били гладни. Руските войски пребиваващи тогава в Калипетрово се погрижили за изхранването на бежанското население. Селяните ходели в гората, сечели дърва, носели ги в село и горели кьомюр за войската да правят от него барут. За това им давали по крина жито. Тогава и останалите заселили се в Алфатар се прибират в Калипетра“ (ОДА 902). Така се осъществява заселването на шиковци от съртските Провадийски села в с. Калипетрово.
Установили се вече тук, започват изграждането на махали по селата откъдето идват, както и по родове. Освен разказа на баба Руса Еникова през 1927 г., този спомен се допълва с потвърждения чрез записките на Тонко Сивев от Алфатар. Тонко Сивев, между другото, споменава: „При чешмата в местността „Караула“ имало население, което се заселило в сегашното село Калипетрово. Като били тук, имало един войнишки отряд да пази границата, но селото се види било в неутрална зона и казаците дохождали да си купуват тютюн и други войнишки работи“.
Цитираният автор описва общността на шиковците в Силистренско като затворена, ендогамна група, която не осъществява бракове с представители на други групи население до късен период. Пословично е тяхното гостоприемство, пише той.
Литература
Блъсков, Ил. Гребенци. – В: Градинка, № 3, 1875, 2-5.
Василева, М. Демографски процеси в Добруджа от края на ХІV до 40-те години на ХХ век. – В: Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, 1974, 9-21.
Генчев, Cт. Народната култура в Силистренско и нейното етнографско значение. – В: Дорусторум-Дръстър-Силистра. София, 1978, 68-80.
Еников, Зл. История на Калипетрово, Силистренски окръг. София, 1983.
Милетич, Л. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902.
ОДА Силистра, ф. 902, арх. ед. 52, 56, 60, 62.