В народните представи на всички етнически общности в България дълбоко е залегнало убеждението, че физически здравото и пълноценно развито дете трябва да се научи да ходи без чужда помощ около първата година от живота си. Вярва се, че забавянето на тази му способност се дължи на враждебността на митични сили. Тяхното влияние се отстранява посредством церемонията, наречена „прерязване на страха”.
Вариантът на обичая сред българското християнско население предполага провеждането му в някой четвъртък около пълнолуние. Тогава майката поканва на гости човек, който е известен със своята пъргавина и умение бързо да тича. Тя взима една житна сламка и я слага пред краката на детето си. Мъжът държи секира и три пъти пита: „Какво да отсека – краката на детето или сламката?” Майката отговаря: „Сечи сламката, за да отсечеш страха на детето!” След това мъжът пресича на три места сламката и прогонва злата сила, затрудняваща прохождането на детето.
Щом детето направи първите си самостоятелни стъпки, майката замесва специална погача, която се нарича „престапулник“, „престапулка“, „прощапулник“. Понякога, преди да сложат погачата в печката, карат детето да направи стъпка върху нея. Като се опече, тази стъпка разделят между тъщата и свекървата.
Тичешком майката раздава приготвената питка на гостите и съседите. Всеки, който вземе парче от нея, трябва също да подскочи или да пробяга известно разстояние. Приема се, че така той предава на малкото дете своята способност да тича. Обичаят е предназначен и за навременна и сполучлива женитба и се прави дори на по-възрастни младежи и девойки, ако „се застоят” (не са създали семейство след определена възраст).
На някои места в страната на прощапулка събират по-големите деца и организират своеобразно надбягване помежду им. Детето, което пробяга определеното разстояние най-бързо, получава подарък от майката на детето, за което е предназначен обредът. На обяд върху тържествена трапеза се нареждат различни предмети, символизиращи определена професия или занимание. Току-що проходилото дете се оставя на известно разстояние от масата. Пред него се търкулва бяло яйце, точилка или питка. То тръгва след тях и щом стигне до масата, хваща някой от предметите. Вярва се, че предметът, до който най-напред се е докоснало, е свързан с бъдещата му професия. Затова на момче се слагат книга, нож, молив, пара, а на момиче – игла, конци, ножици, накити и украшения.
Варианти на този обичаи се откриват при всички европейски народи. Така например, в миналото чехите от Моравия поставяли пред детето, когато прохожда, дреха, железен предмет и пари. Ако се хване за дрехата или за парите, ще бъде богато, а за желязото – ще има характер на боец. За да се ориентира правилно в житейските ситуации като порасне, французите давали на бебето да изяде месо от кокоше сърце, защото вярвали, че именно тази птица има правилен усет към живота. Когато детето проходело, го хранели с яйце или ябълка. Народите на бивша Югославия канели гости на погача, която разделят на малки парчета. Колкото по-бързо се изяде хлябът, толкова по-бързоного и ловко ще бъде детето. Тази погача украсявали с различни фигури от тесто, символизиращи някакво занятие. До която фигурка се докосне детето – такъв ще е занаятът му в бъдеще. За да проходи по-бързо, португалците опирали детето до стената и чакали стенният часовник да удари 12 ч.; след първите три удара те побутвали детето, за да тръгне самò. Белгийците и холандците изработвали различни приспособления от дърво, които помагали на детето да направи първите си самостоятелни стъпки. Норвежците изработвали специална дървена табуретка с процепи за краката на детето, с помощта на която то се научавало да ходи.
В съвременността този обичай продължава да се изпълнява, като понякога не се спазва точно времето на провеждане, свързано с първите самостоятелни стъпки на детето, а се практикуват някои от елементите на обичая във времето на кръщението на детето или на първия му рожден ден. Запазена е практиката да се поканят гости, които да се почерпят с питка, която е поставена на маса, на която са подредени предмети, символизиращи определена професия.
Литература
Арнаудов, М. Обичаи при раждане. Към характеристиката на семейните обреди и празници. – В: Очерци по българския фолклор. Т. II. София, 1969.
Банкова, П. Социализацията на индивида в контекста на обичаите и обредите, свързани с бременност, раждане и отглеждане на дете. – В: Културни процеси в съвременната българската нация. Т. 1. София, 2001.
Дражева, Р. Обичаи и обреди, свързани с бременността, раждането и отглеждането на детето. – В: Пирински край. София, 1980.