Правила на поведение по време на зачеването и бременността

Според вярванията на българите първите три месеца от бременността са най-важните. Широко разпространена е практиката началото на бременността да се запази в строга тайна, защото ако бъде нарушена магията на началото, би могло да се утежни успешното протичане на целия процес. Според традиционните представи рискът от спонтанен аборт можел да се избегне само ако се спазват редица правила и забрани, които засягат ежедневното поведение, храненето и общуването на бременната с околните.

Този принцип произлиза от убеждението, че всички душевни преживявания и впечатления на бременната се отразяват пряко или косвено на бъдещото ù дете. Затова ù се забранявало да вдига тежести, да мие краката си в гореща вода, да употребява алкохол; да стои или седи на прага на къщата (там живеят домашните духове), да прескача синджир, въже или маркуч (за да не се увие пъпната връв на бебето около тялото му и да го задуши), да сече дърво, да се прибира у дома след залез слънце; тя не бива да ходи на гробища, а ако това е необходимо, трябвало да завърже червен конец на лявата си ръка.

В много от тези неписани правила и забрани откриваме желанието на близките да спестят на бременната негативните емоции, свързани с ежедневието. Същевременно с това някои от обичайните практики са подчинени на вярванията в силата на различни магии. Така например елементи на имитативната магия (магията на подобието) можем да видим в онези забрани, които свързват бременната и нейната рожба с някакви белези на животни. Контагиозната магия (съприкосновението с предмети или живи същества) откриваме в забраната за извършване на различни домашни дейности. А симпатическата магия (пренасянето на характерни белези от едно живо същество на друго) – в препоръката да общува с весели и красиви хора, за да роди добродушно и хубаво бебе. Всички роднини на бременната много се притеснявали от „уплах”, който може да доведе до изхвърляне на бебето от корема на майката. Те съветвали бременната, ако се уплаши – да пие по три глътки вода, да си плюе в пазвата или да хвърли някакъв предмет през лявото си рамо. Особени грижи се полагали за ежедневното меню, като се забранявало месо от дивеч от страх детето да не прилича по нещо на животното – да няма заешка уста, да не е нямо като риба, да не хърка като глиган и т.н.

В съвременността все още битуват някои от тези „предписания“ на традицията. Ето по-често разпространените от тях: бременната не бива да яде гореща храна, за да не изгори езика на бебето; глава от риба или друго животно, за да не му се вие свят; да не яде заешко месо, защото детето ще спи с отворени очи; да не яде солено, кисело и остро, защото бебето ще бъде сърдито; да не яде кокоше месо, защото детето ще страда често от стомашно разстройство. Идеята за магическата връзка между поведението на майката и детето по време на бременността е жива и в практиката на т.нар. „пощевки“, които императивно изискват на жената да се дава от всяка храна, която ù се дояде, защото иначе ще излезе петно на кожата на детето; или родилката ще има силни родилни болки.

Традиционните българи търсели внимателно появата на някои „характерни” белези по бременната, издаващи пола на детето. На първо място внимателно се наблюдавали формата на корема и начинът, по който той нараства и се изменя. Ако нейният корем е заострен напред и нагоре, детето ще е момче, което се обяснявало с вярването, че момчето стои изправено на крака в корема на майката. Ако коремът се спуска надолу и е плосък, означава, че ще роди момиче. Лицето на бременната жена също може да подскаже пола на детето ù. Българите казват, че „момичето краде хубостта на майка си, а момчето ù дарява още по-голяма хубост”. Те следели внимателно здравното състояние на бременната и по някои „болежки” се опитвали да отгатнат пола на детето ù. Така например, ако тя има болки в кръста, ще роди момче, ако я боли ниско в корема – момиче.

Подготовката за раждането включвала и приготовленията на пелените за новороденото. Те се правели от всякакви стари памучни парцали, без значение на цвят или материя. Разкроявали се продълговати парчета плат, които се подшивали по края. Пелените се изварявали и нагъвали така, че да не остават свободни ръбове, които могат да протрият кожата на детето. Всички вещи се „складирали” в друга къща поради суеверието, че не трябва нищо предварително да се внася в дома, където ще се извърши раждането. Преди това обаче те трябвало да бъдат отнесени в черквата и да преседят поне една нощ в олтара под престола, защото се приемало, че в този период бременната най-силно усеща детето в корема си – „то оживявало”. Именно затова бременната трябвало да яде много червен лук и орехи, за да има кърма. Тя миела косите си с билки, за да е гъста, лъскава и ароматна косата на новороденото. Някоя вечер след залез слънце тя отивала до ябълково дърво и го погалвала, за да бъде детето ù „червено в бузите”.

В съвременността наблюдаваме значителни промени в поведението на бременната. На базата на новите изследвания върху вътрешно-утробния живот на плода, вече се знае, че след седмия лунарен месец, бебето „чува” и реагира на светлина. Затова бъдещите родители слушат съвместно с бебето музика. Регистрирано е масово отказване от тютюнопушене от страна на майката след седмия месец на бременността, защото тогава се оформяли миглите и косите на бебето.

Литература

Ангелова, Р. 1941–1943. С. Радуил, Самоковско. Народопис и говор. – Известия на семинара по славянска филология при СУ, № VIII, IХ, София.

Арнаудов, М. 1969. Обичаи при раждане. Към характеристиката на семейните обреди и празници. – Очерци по българския фолклор. Т. II. София.

Банкова, П. 2000. Началото на жизнения цикъл, отразено в предродилната обредност. – В: Жизненият цикъл. София, 101-106.

Вакарелски, Хр. 1964. Принос към проучване на семейните обичаи на Панагюрско в миналото. – В: Панагюрище и панагюрският край в миналото. София, 54-64.

Шишков, С. 1887. Обичаи при раждане. – Родопски старини. Пловдив.