Моминство и ергенство


 „Ергенлък – пашалък, моминство – везирство ” – по този начин в песните и поговорките се изразяват народните представи за периода преди младите да встъпят в брак.

 Момичетата стават моми около 12 – 14 годишна възраст, след първата си менструация. Момчетата стават ергени, когато са около 14 – 15 годишни и им се появят мустаци. Промените в статута им имат отражение в начина, по който се обличат. Момъкът започва да носи черен калпак, запасва червен пояс, има навуща. Момата вече може да носи наниз, гривни, обеци, кърпи на пояса.

Ергените участват в обичая коледуване, стават коледари, а момите – в обичая лазаруване (лазарки).

Встъпването в брак в семействата с многолюдна челяд става по определен ред. Сестрите се омъжват последователно – първо най-голямата и след нея една след друга по-малките. Докато най-голямата сестра не се омъжи, останалите, дори да са достигнали женитбена възраст, не могат да се омъжат и се наричат подевки или коритани (стоят под корито до брака на най-възрастната сестра). По-малък брат може да се ожени преди по-голямата си сестра (да я прежени). В случаите, когато по някаква причина по-малка сестра прежени по-голямата или пък по-малък брат - по-големия, прежененият се дарява обикновено с кат дрехи.

Момите и ергените се срещат на хорото, на чешмата, на седенки, на сватби и на други общоселищни празници. Съществува и т. нар. сгледно хоро, на което бъдещите свекърви оглеждат момите и си избират снахи. Когато момите отиват за вода на чешмата или кладенеца, ергените ги задяват и момъкът, който харесва някоя мома, иска да й напие водата (да пие от менците или съдовете, в които носи вода), ако тя също го харесва, после само долива съдовете, а ако не й е по сърце, ги излива и налива наново.

Друго място за срещи са седенките, които се правят по махали и ергените от една махала често не допускат ергените от друга на техните седенки. Провеждат се в стая в къщата на някоя мома, като задължително присъства и някой възрастен член на семейството й. На седенката момите вършат някаква работа – предат, белят царевица (на т. нар. беленки), като същевременно пеят песни. Когато дойдат ергените, започват да припяват (пеят шеговити песни) определени моми и ергени, за които се знае, че се харесват.

Основни качества, които се ценят високо и при момите, и при ергените са да бъдат здрави и работливи. Гледа се също така и от какви родове са – за момчето се предпочита да е имотно и заможно.

Смята се, че е най-хубаво момата и ергенът да се задомят в родното си село или град.

 

Литература

Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, 1974.

Гаврилова, Р. Колелото на живота. Всекидневието на българския възрожденски град. София, 1999.

Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 1. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, 1981.

Стойкова, Ст. Български пословици и поговорки. София, 2008.

Хаджийски, Ив. Бит и душевност на нашия народ. Т. 1. София, 1974.

 

Ерген, Пирдопско. Началото на ХХ век. ИЕФЕМ-АЕИМ Iа-175_1086