За хората, живеещи в условията на т.нар. традиционно общество, е невъзможно да изживеят пълноценно живота си без женитба. Сватбата регламентира сключването на брака и е едно от най-важните събития в живота на човека. То е така неотменно както раждането и смъртта.
Поговорката „Който не се е родил, той няма да умре, който не се ожени, той не е човек” илюстрира този категоричен принцип. Българската традиционна сватба има триделна структура и се състои от предсватбени, същински сватбени и следсватбени обичаи. Предсватбените обичаи са сгледата, малкият и големият годеж. Същинските сватбени обичаи са тези, извършвани на самия сватбен ден, който най-често е неделният. Следсватбените обичаи са воденето на булката за вода, отбулването и забраждането й, а също и гостуванията при родителите й, както и при главните обредни персонажи в сватбата.
В седмицата, предхождаща сватбения ден, се извършват редица обреди, както и приготовленията за сватбата. Сред по-важните от тях са замесването на обредните хлябове (засевките), приготвянето на сватбеното знаме (байрак, пряпор, уруглица), каненето (калесването) на гостите.
Най-често в неделя сутринта става плетенето на косите на невестата в бащиния й дом. В някои области на страната преди това булката се къпе. В други райони (предимно с мюсюлманско българско население) наред с къпането и плетенето се среща и къносване на невестата. Плетенето се извършва от дружки на момата, които имат живи родители, и е съпроводено с изпълнение на обредни песни, напомнящи на невестата, че е дошъл краят на моминството. На някои места булката от този момент се сплита вече не като момите, а като невестите. Докато сплитат косите на невестата, в дома на младоженеца деверът, някой от роднините, съседите или момък от неговата дружина го бръснат. Този, който бръсне младоженеца, задължително трябва да бъде с живи родители. По време на бръсненето също се изпълняват обредни песни от моми, роднини на младоженеца. В някои райони бръсненето се предхожда от къпане на младоженеца.
Гостите се събират в дома на младоженеца, някъде кумът и старият сват се довеждат преди сватбеното шествие да се отправи за невестата, а другаде те се взимат непосредствено преди да се вземе булката. В шествието не участват родителите на младоженеца, които остават вкъщи. Начело на сватбарите са байрактарят, младоженецът, кумът и старият сват. Шествието се съпровожда задължително от музиканти. Пред дома на невестата сватбарите срещат редица препятствия, които трябва да преодолеят. След взимането на булката шествието се отправя към църквата, за да се извърши венчавката. Родителите на невестата, също като родителите на младоженеца, остават в дома си. Разпространено е вярването, че е хубаво по пътя шествието да мине край вода – ако в селището няма река, сватбарите се спират до чешма или кладенец. Избягва се срещата с друга сватба. Смята се, че не е хубаво да се срещнат две невести. След венчавката шествието се отправя към дома на младоженеца, където е сватбеното тържество, съпроводено с обилна трапеза, размяна на дарове (булката дарява сватбарите и бива дарявана) и музика.
Най-важният момент от традиционната сватба е брачното свождане на младоженците. При това се следи строго за целомъдрието на булката. Ако е така, невестината риза се изнася върху сито и сватбарите хвърлят върху нея пари. Свекървата изпраща на родителите на булката блага ракия. Ако невестата не е целомъдрена (честна), музиката спира, булката търпи обиди и унижения. Вярва се, че такава невеста носи нещастие за дома, в които влиза, а и за цялото село. Често, за да остане тя при новото си семейство, баща й дарява имот.
След сватбата, най-често в понеделник сутринта, роднини на младоженеца начело с девера водят булката за вода на реката, на извора, на чешмата или на кладенеца. Отбулването на невестата се извършва от кумата и булото се хвърля на плодно дърво. След това невестата се забражда и носи забрадка до края на живота си. В различни периоди от време след сватбата – от няколко дни до няколко седмици или месеци, младоженците гостуват при родителите на булката и при другите основни обредни персонажи от сватбата.
В периода след Първата световна война (1914 – 1918) сватбеният цикъл се редуцира значително, отпадат и редица обредни персонажи. След Втората световна война (1939 – 1945) поради неблагоприятната икономическа обстановка в страната сватби често не се правят. Появяват се т.нар. комсомолски сватби, при които гостите се свеждат само до най-близките роднини и приятели на младоженците. Последните често не са облечени в специални дрехи. Не се разменят дарове, почерпката е скромна. Този тип сватби се провеждат предимно в градовете. От 60-те години на ХХ в. постепенно сватбената обредност се обогатява, започват да се правят все по-големи сватби. През 70-те и 80-те години някои сватби са особено разточителни и властта предприема мерки да ограничи средствата, влагани в тяхната подготовка. След демократичните промени от 1989 г. и навлизащите нови икономически отношения в страната организацията на сватбите понякога се поема и от сватбени агенции, които започват да създават модели за провеждане на сватбените тържества. В сватбите се заимстват нови елементи под влияние на европейски и други културни образци, но често се включват и „традиционни” български „обреди”, чрез които се заявява национална идентичност.
Литература
Генчeв, Ст. Сватбата. София, 1987
Етнография на България. Т. III. Духовна култура. София, 1985.
Жекова, В. Първо венчило. София, 2012.
Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. София, 1984.
Иванова, Р. Съвременната градска сватба. – Култура на кризата – криза в културата. София, 2002.