В последните десетилетия, когато съжителството без брак е все по-широко разпространено, хората, които избират да сключат брак, често предпочитат да го направят по различен и запомнящ се, според представите им, начин. Обликът на съвременните сватби се определя от една страна от взаимствани модели от Западна Европа и САЩ, с които бъдещите младоженци се запознават при пътувания зад граница, чрез услугите на сватбени агенти, кинофилми и пр., а от друга – чрез „възраждането” на „автентични” и „традиционни” сватбени тържества.
Популярни стават сватбите на открито, които се провеждат край море, езеро, река, пещера, както и други природни или културни обекти, а също и в специално изградени за целта сватбени центрове. Често тези сватби са и тематични – ако са на някоя историческа забележителност, младоженците, обредните лица и гостите са облечени в съответствие с периода, от който е обектът и ритуалът може да бъде съобразен с представите за тогавашната обредност. Предпочитани места за подобен род сватби са останки от римски селища и вили, средновековни крепости, възрожденски селища.
„Традиционните” сватби стават задължителен елемент от различни фолклорни събори – „Лудогорие” край Разград, на фолклорната носия, край с. Жеравна, „Болярска среща” в с. Арбанаси, „Леденика” край гр. Враца. За модел, по който се провеждат сватбите от този тип, се приема сватбата на Манол и Елица от филма „Време разделно”. Организаторите на тези събития се стремят и храната на тях да е „автентична” и „традиционна”, ястията се поднасят в глинени съдове, яде се с дървени лъжици, гостите сядат на възглавници на земята, около черги, на които се сервира храната. Някои сватбени агенции, в отговор на интереса от страна на бъдещи булки, предлагат специално сватба в такъв стил. В някои случаи, хората избрали подобна сватба, живеят от години в чужбина.
Други актуални предпочитания са свързани със средствата за придвижване до мястото на сватбеното тържество. Младоженците, или единият от тях, летят със самолет, делтапланер, скачат с парашут, плуват на лодка, яхта. Избират се и традиционни варианти от по-далечното минало – с каруца, с файтон, на кон. Младоженци, чието сватбено тържество е на планинска хижа, отиват дотам, заедно с гостите, с лифт.
Все по-често има и сватби, при които младоженците приканват гостите да не носят букети, а да дарят предвидените за тях средства за определена кауза. Тя може да бъде събиране на сума, необходима за лечение на болно дете или възрастен, дарения за приют за безстопанствени животни и др.
Макар и епизодични, се срещат и сватби, на които присъстват домашните любимци на двойката, която позира и с тях за сватбените снимки. В отделни случаи, най-добрият приятел на човека – кучето, носи пръстените на младоженците.
Разнообразие има и в декорацията на местата, на които се провеждат сватбените тържества. Там също има сватби в определен стил – битов, като помещението се декорира с различни предмети от народния бит – менчета, бъчви, колелета от каруца, чакрък и пр. Тортата също би могла да бъде украсена с шевици и фигурите на младоженците на нея да са в носии. Младоженци, които имат интерес към природата, избират декорация със зеленина, шишарки и пр., а такива, които обичат пътешествия – с глобус, компас, снимки от пътувания и др.
В последните години навлизат и различни пиротехнически ефекти, които са особено предпочитани за вечерните сватби.
Основна отлика на съвременните сватби от тези в миналото е, че докато някогашните се правят по сходен начин, за да се осигури така бъдещият благополучен живот на младоженците, вписан в колективния живот на селищната общност, то сега се търси оригиналност и разнообразие, с което да се подчертаят индивидуалните предпочитания и интереси на брачната двойка, както и да се впечатлят гостите.
Литература
Маринова, М. Сватбеният туризъм в градска среда в България в началото на ХХI. Състояние и перспективи. – В: Антропология/Anthropology. Списание за социокултурна антропология. Journal for Sociocultural Anthropology, 2020, 7, 31-46.