Според наблюденията на Димитър Маринов, щом човек достигне преклонна възраст, народната вяра му придава своеобразна неприкосновеност. Мъжът е наричан старец, дядо, а жената – старица, баба. Представата за тях е, че много знаят и оттам идва поговорката – „Всеки старец – зналец и всяка баба – врач”.
Старите хора могат да лекуват, да поучават, да тълкуват сънища. В българските народни представи съществува и поговорката „Не питай старило, а питай патило”, но тя се отнася по-скоро за отделни изключителни случаи, защото възрастните хора повече са преживели, а „патилият знае само за една –две случки”, отбелязва Д. Маринов.
Уважението към стареца и старицата достига до ниво на религиозно почитание. То се засвидетелства по различни начини – когато мине старец, всички и най-вече жените, ако седят, стават на крака. Ако влезе в кръчмата или на друго място, където има събрани хора, всички стават и му правят място. В църквата и на трапезата старецът също има почетно място. В по-далечни времена, когато в селата има старейшини, те се избират от старците и свещеника и заедно имат основна роля в местното самоуправление.
Старецът е начело и на големите домакинства, състоящи се от представители на няколко поколения от един род. При отсъствие на свещеник, дядото прекадява трапезата, а в изключителни случай това прави бабата.
Бабите, които помагат при раждане и в миналото са изпълнявали ролята на акушерки, са особено почитани, което се засвидетелства на празника Бабинден (8/21 януари).
От друга страна, има и обичаи и обреди, в които възрастните хора не могат да участват. Това е така, защото според народните вярвания присъствието им на тях е лошо за къщата и челядта, поради което се извършват от младите.
Съществува и представа, че „старецът става дете”, когато достигне етап, в който вече нищо не знае, нищо не помни и плаче.
Литература
Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, 1974.
Гаврилова, Р. Колелото на живота. Всекидневието на българския възрожденски град. София, 1999.
Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 1. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, 1981.
Стойкова, Ст. Български пословици и поговорки. София, 2008.
