Интересно преплитане на предхристиянски и християнски вярвания и практики се наблюдава в празнуването на деня на св. Игнатий Богоносец – ученикът на Йоан Богослов, епископ на Антиохийската църква, мъченик за Христовата вяра. Българите празнуват на 20 декември Млада година, нов ден, млад месец, Игнажден, Идинажден, Игнатьовден, или както още го наричат – Поляз и Полязовден, по названието на най-разпространения обичай – полазване (булезене).

Рамазан байрамът слага край на едномесечния пост (оруч) през свещения за мюсюлманите месец Рамадан (Рамазан). Постът е едно от задълженията за пълнолетните здрави мюсюлмани. Той се състои във въздържане от прием на храна и течности от изгрев до залез слънце.

Курбан байрамът е един от най-важните празници на мюсюлманите, отбелязващ края на хаджа (поклонничеството) в Мека. Тъй като мюсюлманският календар следва лунните цикли, байрамът няма постоянна дата и всяка година се измества напред с 10 дни спрямо предходната, като Курбан байрамът е 70 дни след Рамазан байрамът.

Ашура е празник на мюсюлманите, който се отбелязва 30 дни след Курбан байрама, на десето число от първия месец Мухарем, и е предшестван от пост. С Ашура сунитите в България честват спасението от потопа, след което Нух пейгамбер и синовете му приготвили ястие от различни зърнени култури. Затова за празника мюсюлманите приготвят ашура/ашуре, ястие от разнообразни варива – царевица, пшеница, фасул, ориз, леща, грах. Към ашурата се добавя осолената курбанска опашка, съхранена от Курбан байрама. Българите мюсюлмани в Родопите поднасят на трапезата на този ден трахана от царевица, фасул, месо, мазнина. Ястието се приготвя с желание за осигуряване на плодородие, а част от него се раздава на няколко къщи за душите на покойните. Няколко зърна домакинята хвърля на покрива на къщата и в градината с надеждата за богата година.

Името „протестанти” не е популярно у нас – в разговорния език последователите на реформираното Християнство са по-известни като „евангелисти”. В България те имат свои празници, като част от световното Протестантско движение. Официално наброяват 65 000 души, но неофициално се предполага, че са към 100 000.

Юдейските празници отбелязват важни събития от свещената история на юдеите, които се възприемат от вярващите като исторически факти.

За юдеите специален ден от седмицата е съботата (шабат). С нея честват връзката си с Бога, който създал света за шест дни и си починал на седмия (седмицата при юдеите започва от неделния ден и събота е седмият поред ден). Съботният ден е ден за молитви и за почивка от светски дела. Семействата се събират на ритуална вечеря в навечерието на събота и на съвместни закуска и обяд в съботния ден.

Т. нар. Съборни дни са свързани с Бялото братство на Петър Дънов (1864 – 1944), наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó. Той е основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство” и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Според самия Дънов това е учение за развитието на душата, ума и сърцето. Основни използвани методи са събрания, музикални и дихателни упражнения, изричане на молитви и формули, посрещане на изгрева на Слънцето, екскурзии в планината, живот в братски общности. Школи, където се правят сбирки и се четат беседи и лекции на Бялото братство, има в много страни от Европа и света.

Страница 4 от 4