Ритуалното кръвно жертвоприношение на определен вид животно в България се обозначава с общобалканския термин курбан. Той има староарамейски произход (езикът на старозаветните текстове), но навлиза в езиците на балканските християнски народи чрез турския. В българския език с думата курбан се означава както самата жертва и приготвената от нея храна, така и целият празнично-обреден комплекс, свързан с жертвоприношението.

Произходът на курбана се свързва с Авраамовата кръвна жертва в Стария завет. В Западна Европа (католическия и протестантски свят), както и в източноевропейския православен свят (Русия, Украйна, Беларус) този обред отдавна е изкоренен с помощта на църковната институция и е заменен от християнското безкръвно причастие (Евхаристия). На Балканите обаче и в частност в България той е все още жив, като се изпълнява както от православни, така и от мюсюлмани. Като обред курбанът успява да преживее и времето на социализма, когато отново се правят опити за неговото изкореняване. В десетилетието непосредствено след рухването на тоталитарната власт в България настъпва бурно развитие и обновяване на курбаните.

Какво точно представлява курбанът и кои са неговите основни елементи? Основни обредни лица са жертвоприносителите, т.е. тези, които поднасят жертвата и в чиято полза е тя. Това може да бъде отделен индивид или цял колектив (семейство, род, териториална или професионална общност). Поднасянето на жертвата от жертвоприносителите е предназначено за различни свръхестествени същества (светци, демони, предци и пр.). Те могат да бъдат покровители или врагове на дадена общност, имане, имот и пр. В съответствие с това курбанът се дава или за да бъде измолено от тях здраве, благополучие, плодородие и да им се благодари за полученото, или за да бъдат омилостивени. Жертвата при курбана е кръвна, т.е. животно, но може да има и символична кръвна жертва – т.нар. постен курбан от боб, който се прави в период на пости. Курбаните, извършвани за различни поводи, изискват различни домашни животни като жертва (овца, овен, агне, крава, вол, теле, петел, кокошка и пр.), от различен пол, различен цвят и пр. Жертвеното животно се умъртвява чрез определени ритуални практики. Често то се закичва със зеленина и му се закрепва свещ. Преди самото умъртвяване то може да бъде захранено със зелена трева, трици и сол и да бъде отведено да обиколи три пъти храмовата постройка. От важно значение е мястото на неговото умъртвяване, което може да бъде свещено място в рамките на дома, оброчище, църквище, кръст, параклис, църковен двор, манастир и пр., както и времето на неговото извършване (календарно и часово). Основна ритуална функция в обреда има лицето, което освещава жертвата. Това може да бъде свещеник или старейшина на рода, семейството или друга общност. Освещава се както живото животно, така и обредната гозба, приготвена от него. Сакралната обработка на жертвеното животно, т.е. методите и процедурите за приготвяне и благославяне на обредната гозба, също се различават в зависимост от предназначението на курбана. По-често животното се вари и по-рядко пече. Разнообразни са и практиките, свързани с кожата на животното, кръвта и костите му. Един от най-важните елементи на курбана е колективната обредна трапеза. В зависимост от предназначението на курбана, тя може да бъде в рамките на дома, в църковния и манастирски двор или на друго място, смятано за свещено. Независимо от това в чия полза се поднася жертвата, участниците в обредната трапеза са представители на по-широк кръг от хора (роднини, съседи, приятели). Освен приготвената от жертвеното животно гозба, на трапезата присъства и друга обредна храна, която варира в зависимост от вида на курбана (обредни хлябове, варено жито, вино и пр.).

Най-общо курбанът има комуникативна роля. Той цели осъществяването на връзка във вертикален и хоризонтален план. Вертикалният план представлява осъществяването на връзка, взаимоотношения между профанния свят (т.е. този на земята) и сакралния (отвъдния свят на богове, светци, покойни предци и пр.). В този смисъл жертвоприношението може да бъде разбирано като даруване, т.е. хората принасят в жертва някакъв дар (в случая на курбана това е жертвеното животно), като очакват в замяна да получат помощта и благоразположението на свръхестествените сили. Така се осъществява общност между този (земния) и онзи (отвъдния) свят. В хоризонтален план курбанът и колективната трапеза, с която се свързва, осъществяват комуникацията между живите членове на общността, която взима участие. По този начин колективът символно очертава своите граници и препотвърждава идеята за общност.

В българската традиционна култура кръвното жертвоприношение присъства във всички дялове на празнично-обредната система (семейно-родови, календарни, трудови празници). Коленето на курбан в едни случаи е календарно определено, а в други се прави при възникване на необходимост. В зависимост от характера на жертвоприносителите курбанът може да бъде личен, семеен, родов, селищен.

Литература
Попова, А. Балкански жертвени обреди (вместо предговор). – В: П. Христов. Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ в. София, 2004, 7-16.
Popova, A. Le kourban, ou sacrifice sanglant dans les traditions Balkaniques. – Europaea 1–1, 1995, 145–170.
Sikimić, B., P. Hristov (eds.). Kurban in the Balkans. Belgrade: Institut des Études balkaniques, 2007.