Личният курбан или курбанът, посветен на личния светец-покровител на даден човек (личен светец, служба, оброк за здраве, светец за здраве, курбан – Западна България; оброк, обрук, фречено, фрицане, курбан – Източна България и Родопската област), се среща на цялата българска територия. Неговото определяне се свързва с желана или предполагаема помощ и закрила на даден светец по отношение на член от семейството, който е преболедувал тежко, болен е или е преживял опасно за живота си премеждие.

Често се среща и превантивно определяне на личен светец-покровител на детето малко след неговото раждане. В много случаи в източните и югоизточните области на България за личен светец-покровител се смята светецът, чието име носи човек, като именният му ден има характер на служба-курбан. Изборът на светец-покровител обикновено има обреден характер, като най-разпространената практика е да се опече прясна пита и да се постави върху обърнато трикрако столче. На трите му крака се запалва по една свещ, наречена на някой светец. Човекът, за когото се определя патронен светец, посочва една от свещите и съответният светец се превръща в негов личен покровител. Когато празнуването на личен курбан е свързано с превъзмогването на определено нещастие, за светец-покровител се избира светецът, чийто календарен празник е най-близо до момента на премеждието или неговото преодоляване. В различните райони на България се срещат и други варианти на избора на личен светец. В Пиринския край например човекът, на когото трябва да се избере светец-покровител, отива в някоя църква или манастир и лепи монета последователно по иконите на всички светци в храма. На която икона монетата се захване най-напред, този светец става негов покровител.

Личният светец-покровител се чества всяка година и неговото прекъсване според народните вярвания носи нещастие на съответния човек, за когото е предназначен. В случаите, при които честването все пак е прекратено поради някаква причина, при подновяването му се избира нов светец-покровител. Личният светец престава да се празнува едва след смъртта на човека, чийто покровител е.

В центъра на празничната обредност на празника на личния светец-покровител е курбанът с обредната трапеза, която се прекадява и освещава от свещеник или от най-възрастния мъж (стопанин) в къщата, като се отправя благословия за здравето и добруването на лицето, в чиято полза се прави. Участие в празника взимат всички домашни, близки роднини и съседи. Навсякъде в страната, но особено в източните райони, обредността, свързана с личния курбан, често включва и поднасяне на дар пред иконата на личния светец-покровител в някоя църква или манастир. Ако празникът на личния светец-покровител съвпада с храмовия празник на църквата в селището, курбанът и хлябът се отнасят на общата трапеза за храмовия празник.

Днес в отбелязването на празника на личния светец-покровител са настъпили редица промени, като основната засяга разпадането на празнично-обредния комплекс. Така в днешно време все по-често се срещат случаи, при които жертвеното животно не се коли, а се дарява на църквата. Тази практика е най-често срещана в случаите, когато празникът на личния светец-покровител съвпада с храмовия празник на местния храм. Дареното животно се продава на лицитация (публичен търг), а средствата влизат в църковната каса. Разновидност на тази практика е честващият, чийто личен светец-покровител съвпада с храмовия, да поеме разноските за колективния курбан на храмовия празник. Във връзка с все по-разрастващите се миграционни процеси в посока извън България не са рядкост случаите, когато намиращото се в чужбина лице, чийто светец-покровител се чества, не дава курбан, а само отбелязва празника с празничен обяд или вечеря. Останалите в България негови родители и близки поемат отговорността за курбана и отбелязват празника успоредно с него. Друга характерна черта на съвременното отбелязване на празника е честата липса на ритуално освещаване на курбана. В същото време се променя и видът на участниците в празничната трапеза – докато преди те са били предимно от семейно-родствения кръг, днес те са все повече от приятелския кръг на празнуващото лице.

Литература

Стаменова, Ж. Родови празници и обичаи. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН, 1985.

Христов, П. Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ в. София, 2004.