Селищните курбани са посветени на светец-покровител на селището и неговите жители и жертвоприносители в този случай са всички хора, съставляващи селищната общност. Традиционно българските селища правят общоселски курбан по три повода – събори (сборове), общоселски служби (черква, курбан), храмови празници. В много случаи и трите форми на общоселските празници са част от празничния календар на определено селище, но на някои места съборът и/или общоселската служба съвпадат с храмовия празник.

В същото време обаче едно селище може да има няколко общоселски служби, свързани с различни календарни празници. Храмовите празници обхващат разнообразни дати от църковния календар, докато общоселските служби и съборите са концентрирани най-вече в пролетно-летния календарен цикъл, тъй като се свързват със способността на съответния светец да носи плодородие и да предпазва от природни стихии.

Основните компоненти и на трите форми на общоселските празници са кръвното жертвоприношение (курбан) и колективната трапеза. Те се провеждат в църковния двор или някъде извън селото, но в рамките на неговото землище – на оброчища, места с отдавна разрушени църкви или манастири, параклиси, лековити извори (аязма) и пр. Обикновено средствата за курбана се събират в натура или пари от цялата селищна общност. Често обаче жертвеното животно се осигурява от църковното настоятелство, а останалите продукти се събират с помощта на жителите. В някои случаи курбанът се осигурява от по-заможни семейства или пък от такива, които имат обречен личен курбан на същия светец. Животните за личните курбани се принасят директно в жертва за общоселския празник или се продават на лицитация (публичен търг) и парите се използват за финансиране на празника следващата година. Освен курбана, на колективната трапеза всяко семейство донася обредни хлябове, варено жито, вино и други ястия. На много места в миналото всеки род е имал строго определено място, на което членовете му са се събирали и сядали за селищния курбан. Всичко на трапезата се освещава от свещеник или от селския старейшина, след което всяко семейство си взима от курбана и раздава от донесеното на останалите присъстващи.

Храмов празник с курбан, параклис „Св. Пантелеймон“, 2016 г., с. Генерал Тодоров, Петричко, сн. В. Периклиева

Освен курбан и колективна трапеза, на общоселските празници се провеждат литургии (храмови празници), литии, т.е. обхождания на землището за измолване на дъжд и за предпазване от природни бедствия (общоселски служби), гостувания на жители от съседни села (събори).

С времето в общоселските празници настъпват промени. През периода на социализма селищните курбани често са забранявани и традиционните форми на общоселските празници, особено сборовете, които още от втората половина на ХІХ в. започват постепенно да губят религиозния си облик, се модифицират и се превръщат в изцяло светски събори с културен, политически, търговски и развлекателен характер. След 1989 г. старите селищни курбани започват да се възстановяват и дори да се появяват нови. Днес те са предимно под формата на общоселски служби и храмови празници. Курбан за съборите се прави по-рядко и предимно в случаите, когато те съвпадат с храмовия празник. Това до голяма степен се дължи на факта, че много от съборите променят своите дати по време на социализма и днес не са обвързани с дати от църковния календар. Промени настъпват и в самата обредност, свързана с курбана. Днес в повечето случаи средствата за него не се събират предварително от всички хора в селището, а се осигуряват от църковното настоятелство чрез въвеждане на фиксирана такса за всяка порция от курбана. Отмиране се наблюдава и в обредния характер на колективната трапеза, като в много от случаите хората предпочитат да си отнесат порцията от курбана вкъщи.

Литература

Стаменова, Ж. Родови празници и обичаи. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН, 1985.

Христов, П. Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ в. София, 2004.

Приготвяне на курбан на Св. Дух в с. Хвелене, Ловешко, 1946 г., сн. Хр. Вакарелски, ИЕФЕМ - АЕИМ № P5027