При отделянето на индивидуалните семейства от състава на задружното семейно домакинство те обикновено наследяват неговия светец-покровител. Така в един момент няколко родствени семейства почитат един общ патронен светец и празнуват общ родов курбан.
Посветеният на светеца-покровител на родовата група курбан се запазва до най-късно в Западна България (най-вече в северозападните области) и Македония, където предаването му по низходяща наследствена мъжка линия има по-всеобщ характер. В останалите части това унаследяване губи много по-рано своя задължителен характер и отделилите се синове могат да изберат свой собствен семеен светец-покровител. В западните райони тенденцията за избор на собствен семеен светец-покровител води до празнуването на повече от един светец в едно семейство. Това става в случаите, когато новоотделилото се семейство отбелязва не само стария родов светец, но избира и свой собствен семеен светец-покровител.
Родовият курбан има различни наименования според географското си разпространение – светец (светъц), служба (слуга), обречен (наречен, фречен) курбан, обрук, черква (църква). Начинът му на отбелязване съвпада до голяма степен с този на семейния курбан, като всяко от родствените семейства празнува у дома си, а най-старите мъже, представители на всяко семейство, са длъжни да присъстват и участват последователно в разчупването на обредния хляб във всяка къща.
Подобно на семейния курбан, в своя разгърнат вид (в Западна България и Македония) празникът трае три дни. Първата част е в неговото навечерие (вечерница) и е посветена на „посрещането“ на светеца. Прави се скромна трапеза, на която присъстват предимно домашните, но може да се поканят и някои близки роднини и съседи. Основното тържество е на самия ден на празника. Обредната трапеза на този ден включва задължително обредни хлябове (боговица, богов хляб, богова пита – посветен на Бог и къщата, и светец, кравай, колак, литургия, параклис – посветен на светеца-покровител), варено жито (коливо) и курбан. Обикновено жертвеното животно за курбана е овца, теле или агне, което се вари и по-рядко пече. На този ден чрез специален обред се канят гости, като стопанинът или някой от синовете обикаля с погача и бъклица вино роднините по мъжка и женска линия, както и най-близките съседи. Приготвената обредна трапеза се прекадява и благославя от свещеник, който взима част от хляба и яденето. Когато в селището няма свещеник, трапезата се прекадява от стопанина. Той подава обредния хляб на всеки от присъстващите мъже, за да го целунат, след което под думите на специална благословия нарязва леко хляба на кръст, полива резките с вино, събира го внимателно в чаша и го плисва към тавана с думите: „Цъфти, къщо, весели се, челяд!“. Третият заключителен ден на празника се нарича патерица и има символично значение на „изпращане“ на светеца. Отново се прави трапеза, на която се слагат останалите от предишния ден ястия, и се разчупва боговицата, като половината се изяжда, а другата се оставя под иконата.
В своя съкратен вариант родовият курбан обхваща само деня на същинския празник на светеца-покровител на родствената група.
Днес родовият курбан все още може да се открие в Северозападна България.
Литература
Стаменова, Ж. Родови празници и обичаи. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН, 1985.
Христов, П. Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ в. София, 2004.