Системите и термините на родство отразяват и показват субординацията на родствените връзки между хората, основаващи се върху основните видове родство: кръвно, което е пряко и непряко /първото е в резултат от произхода на едно лице от друго; второто – на различни лица от общ родител/, така и брачно родство /по свойство/ вследствие на брачни семейно-родствени отношения.
Различните степени на родство, породени от тези връзки, се обозначават в антропологията като „системи на родство“. Те се определят от социалната организация, от формите на брак, икономическата структура на обществото и следват динамиката в развитието съответно на родовата община, на голямото и малко семейство, икономическите системи и модели. Системите на родство се подразделят на класификационни /реципрочните лица и групи родственици по двете линии на произход се обозначават с един и същи термин/, и описателни /при тях понятията за обозначаване на преките родственици не се употребяват към второстепенните роднини; родствените номинации по всяка една от линиите на произход се обозначават със специални термини/. Съществуването на двете системи е откритие на Л. Х. Морган през XIX в., който първи изказва идеята за еволюционното развитие на родството като социално явление и на неговата терминология. Наред с Морган, учени от най-широкия спектър на хуманитарните науки като лингвистика и етнолингвистика, културология и социология, се занимават с различни аспекти на системите и термините на родство – сред тях Л. Хоули, М. Фортес, Дж. Гууди, Е. Еванс-Причард, Р. Фокс, Кл. Леви-Строс, Л. Дюмон, Е. Левин, Дж. Пит-Риверс и др.
Българската роднинска терминология е част от древната общославянска терминология; тя е изследвана в този контекст предимно от лингвисти и етнолингвисти, но напоследък – все по-настойчиво и от етнолози, като Ив. Георгиева в екип с Д. Москова и Л. Радева, Хр. Холиолчев и колеги, М. Китанова и др.
Самата родствена терминология е комплексната система на подредба на термините, в която рефлектира начинът на оценяване на родствениците и обозначаването на семейните връзки. Ето защо, тя е индикатор и информатор за социалните отношения в микро- и макро-обществото и всички негови клетки; това е валидно за всички съществуващи култури по света. Различните форми за назоваване на роднините, които се употребяват в тези култури, могат да бъдат групирани в няколко типа, въпреки че всеки от тях съдържа и множество варианти. Използваните за назоваване родствени термини са реферативни (майка, брат) и вокативни (мамо, брато, брате), които се използват при пряко обръщение. Във всички общества и култури родствената терминология показва вариативност според възрастта и пола на говорещия, а често – според социалното положение и дори професията му. Антрополозите обособяват четири вида системи на родство: хавайски, ескимоски, ирокезки и судански, към които се добавят и два допълнителни: омаха и кроу.
Българската родствена система принадлежи към суданския тип, който е най-сложен и при него всеки вид родственик е наричан с различно наименование в зависимост от неговия пол, типа на връзката му с говорещия /обозначаван като еgo/ и степента на отдалеченост от еgo. Например: бащата, братът на бащата и братът на майката притежават в българската родствена номенклатура различни названия. Подобна дескриптивна терминология е типична за малко на брой общества, предимно с патрилинеен произход. Българите признават кръвното родство по бащина и по майчина линия, но при социалното организиране на роднините значение има единствено произходът по бащина мъжка права линия на родство. Тази патрилинейност се отразява върху цялостната система на номенклатурата на родство.
Литература
Вуков, Н. Родството в етнологичния дискурс. Основни теории и подходи при изучаване на родствените отношения. – Българска етнология, 2002, № 2, 5-22.
Георгиева, Ив., Л. Радева, Д. Москова. Роднински названия у нас. – Известия на Етнографския институт с музей, 1971, 13, 271-285.
Георгиева, Ив., Л. Радева, Д. Москова. Терминологична система на кръвното родство. – Известия Етнографския институт с музей, 1972, 14, 152-174.
Гиренко, Н. М. Системы родства. – Социология племени. Становление социологической теории и основные компоненты социальной динамики. Санкт Петерсбург, 2004.
Трубачев, О. Н. История славянских терминов родства и некотарых древнейших терминов общественого строя. Изд 2-е, испр. и доп. Москва, 2006.
Холиолчев, Хр., М. Младенов, Л. Радева. Българска семейно-родова лексика. Енциклопедичен речник. София, 2013.