Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Идеята в Закона е приемната грижа да осигури защита и отстояване на детските права и интереси чрез настаняване на детето в приемно семейство като мярка за неговата закрила и алтернатива на институционалното отглеждане.
Прототип и културен аналог на новия тип грижа са институциите на храненичеството и настойничеството в българската културна традиция. Приемната грижа се появява официално в България в началото на XX в., преустановена е в годините на социализма (когато се утвърждава институционалната държавна грижа за децата), и започна нов етап на развитие като социална услуга през последното десетилетие на XX век. Приемната грижа е замислена и се осъществява като държавно организирана форма за закрила на деца, които временно или трайно са лишени от родителска грижа. Нейна цел е да осигури на децата сигурна и грижовна среда, за да получат по-добра възможност за личностно развитие – физическо и интелектуално, както и за придобиване на социални умения.
Законът допуска различни причини за настаняване на едно дете извън неговото биологично семейство – ако домашната среда е преценена за нездравословна или опасна за детето; ако сред биологичните му родители има неразбирателство и отношения, които го застрашават; при тормоз и икономическа невъзможност за отглеждане в семейна обстановка; при наличие на сериозно заболяване или увреждане; опасност от нараняване на детето или други обстоятелства, създаващи риск за него.
Приемните родители не получават родителски права върху децата и между тях и детето не възникват правни отношения, каквито са налице например при осиновяването. Предварително се прави оценка на нуждите на детето (здравни, образователни, емоционални и характерологични) и оценка на способностите и уменията на приемните семейства да отговорят на тези потребности. Желаещите да станат приемни родители подлежат на проверка от страна на социалните институции, преминават курс на обучение и период на опознаване с приемното дете. Върху целия продължителен процес на установяване и протичане на приемната грижа се осъществяват близко, често и прецизно наблюдение и строг контрол от страна на оторизираните служби.
Приемните семейства се грижат за детето за различен период от време в зависимост от неговите нужди. В съществуващата нормативна уредба е предвидено дългосрочно, краткосрочно и спешно настаняване в приемно семейство според потребностите на детето и целите на настаняването. По време на престоя в приемното семейство приемните родители поемат грижата и отговорността за опазване на живота и здравето на детето и за неговото възпитание. Те не могат, обаче, да вземат решения, засягащи бъдещето на детето или да променят решения, които са били съгласувани с човека, носещ родителската отговорност, както и със специалистите от отдел „Закрила на детето”. Когато детето има живи биологични родители или роднини, се определя режим на посещения, но само при условие, че тези срещи не оказват вредно влияние върху детето и не го застрашават по никакъв начин.
Всеки приемен родител или семейство получава финансова подкрепа за възпитанието и отглеждането на приемното дете. В условията на икономическа криза или финансова нестабилност тази подкрепа може да е фактор за превръщане на приемната грижа и в стратегия за икономическо оцеляване.
Литература
Башева, Хр. Приемната грижа в България и българската култура до 50-те години на 20 век. – Българска наука, брой 85, 2016.
Башева, Хр. Идеологията на приемната грижа — такава, каквато дойде в България. – В: Жива старина: научното наследство на Димитър Маринов (1846-1940). София, 2018, 178-190.
Цанева, Е. „Приемната грижа” в България – от дълга, през каузата до професията (Наблюдения върху практиката в няколко села в Смолянска област през 2013 г.). – Българска етнология, кн. 4, 2013, 443-459.