Според Корана злото в света се дължи на действията на дявола, който е враг на Аллах. В свещената книга на мюсюлманите шейтанът се наименова Иблис. Това название се извежда от гръцката дума диаболис, докато понятието шейтан произлиза от библейското название на дявола сатана. Общомюсюлманската представа за Иблис като враг на човешкия род е позната и на българските мюсюлмани. Tе наричат шейтана и с наименованията враг и дявол.
В изследванията по въпроса в България се срещат и двете трактовки за Иблис: като ангел, отказал да се поклони на Адам, и като джин, различаващ се от ангелите. Шейтанът играе важна роля в етиологичните и есхатологичните легенди, като по този начин рамкира началото и края на човешката история. В Корана Иблис се появява в два момента от историята за сътворението на човека – при заповедта на Аллах ангелите да се поклонят на творението му и при съблазняването на първите хора. Мотивът с отказа на Иблис да се поклони на Адам е възпроизведен многократно в свещената книга. За неподчинението си на волята на Аллах шейтанът подлежи на наказание, което е отложено за деня на страшния съд, когато той ще бъде хвърлен в ада.
Схващането за Иблис като принадлежащ на джиновете, които са различни създания в сравнение с ангелите, се използва от мюсюлманите като важен аргумент да се разграничи ислямската легенда за шейтана от християнската за „падналия ангел”, за да се избегне нежеланото за тях сравнение.
Едно от първите деяния на Иблис е да съблазни Адем и Хава да опитат забранената храна, заради което е прогонен от рая. След разрива с бога, той става повелител на джиновете, които изпълняват ролята на негови пратеници. Образът на шейтана като изкусител се свързва и с друг известен кораничен мотив – Ибрахимовата жертва. Според наратив, записан в гр. Доспат, шейтанът казал на Исмаил, че Ибрахим ще го коли. Тогава Исмаил замерил шейтана с камък и му извадил едното око. Затова той е с едно око и е вързан в Мека със синджир. Този сюжет вероятно поддържа популярността си и поради практиката при хадж всеки поклонник да хвърля на съответното място камък, за да извади окото на шейтана.
Вадене окото на шейтана е едно от ритуалните действия, които се извършват и на оградата на тюрбето на Демир баба. Там над релефно изображение са пробити две дупки, които поклонниците се опитват със затворени очи да уцелят с двата показалеца.
Съгласно следкораничните предания шейтанът живее на земята и обитава руини, гробища, бани, пазари; обича да пие вино, обича песни, танци, стихове. Възможността човек да бъде изкушен от шейтана в посока към греха всъщност е възможност вярващият да докаже предаността си към Аллах. За разлика от християнството обаче, според исляма човек не се ражда с първороден грях, а става грешник в хода на своя живот. Равната възможност да направи добър или лош избор е онагледена от представата, че на двете си рамена човек има две мелекета (ангели), които записват доброто и злото. Мюсюлманите вярват, че шейтанът и ангелите водят борба за душата на човека.
Представата за непрекъснат контрол на делата, осъществяващ се от свръхестествени същества (мелекета и шейтани), поставя и въпроса за свободата на човешкия избор. Според традиционните представи изборът (между доброто и злото) повлиява не само живота на човека, но и предопределя съдбата му след смъртта.
Като кораничен персонаж шейтанът присъства в легендите като значим деятел в началото и в края на човешката история. Той не само се противопоставя на Бога в тези сакрални моменти на сътворение и унищожение. Според вярващите мюсюлмани той присъства активно в живота на всеки човек. В персоналната история дяволът подтиква към прегрешение и участва в божествения контрол над делата, който определя съдбата на човека след смъртта. Неговата намеса е възможност вярващият да направи правилния избор в полза на доброто, като докаже вярата си в Бога.
Литература
Пиотровский, М. 1991: Иблис. – Ислам. Энциклопедический словарь. Москва, 81-82.
Троева, Е. 2006. Шейтанът и концепцията за греха в представите на българските мюсюлмани. – Български фолклор. Ислям и народни традиции III, кн. 2, 50-63.