Почитта към светците е съществен дял от традиционната народна календарна обредност на българите, както и от тяхното обикновено ежедневие. Според преданието, когато Бог създал земята, той извикал всички светци при себе си, за да им разпредели сферите на влияние върху земните обитатели.

Разделяйки календарната година на два основни цикъла – зимен и летен, той избира за покровител на зимния цикъл св. Димитър, а за покровител на летния цикъл – св. Георги. Затова българската поговорка гласи: „Св. Димитър носи зимата, а св. Георги носи лятото“. На св. Георги той дава още една задача – да помага на овчарите и на всички животновъди да отглеждат повече домашни животни и да имат повече мляко. Затова неговият празник често е наречен „Чобански празник“.

Според християнския мит за подялбата на света между светците Бог определил господството на небето и на небесните стихии на св. Илия. Този светец предизвиква летните гръмотевици и светкавици, той изпраща на хората градушката и проливните дъждове, поради което често носи названието „Градушкар“. Тези стихии са резултат от борбата, която той води с митичните небесни змейове, или са наказание за сторените от хората грехове. Небесната райска градина Бог дава на св. Петър, наричан от нашите предци „Райски ключар“. Управлението над моретата и реките, над корабите и моряците се пада на св. Никола, наричан често „Мокри“ или „Рибни св. Никола“. Кумството и побратимството се отреждат на св. Иван. Отвъдният свят на мъртвите се дава на Архангел Михаил, който винаги прелита до умиращия и с ябълка в ръка примамва неговата душа да напусне тялото. Затова той е наречен „душевадник“. По-рядко като господарка на смъртта се почита св. Анастасия, наричана често „света Чьорна”.

На голяма част от светците се приписва ролята да бъдат господари на различни болести. Една от най-страшните от тях – чумата, се отрежда на св. Атанас. Според поверието в деня на неговия празник тя се е родила и тръгнала по земята да мори хората. Това продължило до деня на св. Харалампий, който успял да залови и убие болестта, заради което е наречен от народа „Чумин татко“ или „Чумин светец“. Като господарка на болестта „баба Шарка“ се почита св. Варвара. На нейния празник майките приготвят пити, намазани обилно с мед, които раздават за здравето на своите деца. Св. Елена често се почита против „синя пъпка“ и различни обриви по тялото; св. Григор – против болки в гърлото; св. Евтимий – против детски паралич; св. Щилиян – против рахит; св. Влас – против болестта „влас“ при домашните животни.

На други светци от християнския православен пантеон Бог отрежда функцията да бъдат господари на различни диви животни. Едно от най-страшните и опасните от тях, особено за планинските райони и за животновъдите, е вълкът. В ролята на „вълчи повелители“ влизат доста светци, сред които св. Димитър, св. Филип и св. Петка, чиито календарни празници поставят началото на „вълчите дни“, почитани строго от нашите предци в миналото. Като господар на мечките се тачи св. Андрей, чийто календарен празник е известен като „Мечин ден“. Господар на мишките е св. Нестор, по-рядко – св. Катерина, носеща прозвището „Мишулина“. Като повелител на змиите се почита св. Еремия, а на къртиците – св. Трифон. „Сестрата“ на св. Георги, наричана Ранополия, пази житните ниви от набезите на врани.

Други светци са избрани като покровители на различни народни занаяти и други дейности. Св. Спиридон е патрон на грънчарите; св. Атанас – на ковачите; св. Прокопий – на пчеларите; св. Модест – на овчарите и орачите; св. Трифон – на лозарите и винопроизводителите; св. Тодор – на коневъдите; св. Ана – на билкарите и магьосниците; св. Пантелеймон и братята светци Козма и Дамян – на народните лечители. А като повелителка на раждаемостта и майчинството с най-голяма почит е отличена Божията майка св. Богородица.

Литература

Етнография на България. Т. 3. София, 1985.

Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 1. София, 1981.

Попов, Р. Светци близнаци в българския народен календар. София, 1991.