Традиционни представи за Господ


Господ е познат още с названията дядо Господ, дядо Божи, Природник. Почита се като безначален и вечен създател на видимия и невидимия свят. Според християнското учение той има три лица: Отец, Син и Светия Дух. Според народните вярвания той е белобрад старец с мъдро лице и благ нрав. Живее на небето заедно с ангелите. Отличава се със своята доброта и справедливост.

Отначало е слизал често на земята при създадените от него хора, за да научи мъжете как да орат нивите си, а жените как да тъчат на стана. Обикновено се представя пред тях като чужденец, като окъсан, замръкнал на улицата пътник, който хлопа на портата и моли стопаните за подслон. Той знае и вижда всичко. Нему са подвластни орисниците, които определят съдбата на всеки земен човек. Под негова власт са и болестите, които той изпраща на хората. Господ има свое небесно огледало, в което вижда всичко, което се случва на земята. От погледа му не може да убегне никакъв сторен човешки грях. Затова и душата на всеки покойник се явява най-напред пред Божия съд, който решава дали тя ще отиде в рая или ще гори в ада. Господ наказва всеки земен човешки грях с природни стихии – най-вече с градушка и кървав дъжд, и с болести. В негова чест всяка година се коли общоселски курбан с празнична трапеза – обичай, познат като Господова черква или Черкуване за Господа.


Литература

Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 1. София, 1981.

Етнография на България. Т. 3. София, 1985.

Вакарелски, Хр. Български празнични обичаи. София, 1943.