Ангелите са красиви, русокоси момци, облечени в позлатени ризи и с криле на рамената. Според богомилските легенди те били създадени от Бог още през първия ден, за да му бъдат слуги. Различават по своя ранг, тъй като били обединени в десет чина. Началник на десетия чин бил Сатанаил, по-късно наказан от Бога. С него тръгнали и други ангели, превърнати в бесове, прелъстяващи земните хора. Според апокрифа на Енох ангелите от първото небе управляват звездите и валежите; ангелите от четвъртото небе придружават слънцето и месечината; ангелите от шестото небе управляват земните обитатели. Според богомилските предания св. Богородица е представена също като ангел, който ни дава младенеца Исус Христос.

В старобългарската книжнина и в апокрифите ангелите се различават по своята йерархия: те се делят на херувими, серафими, сили, власни, начала, ангели и архангели. Техният брой отговаря на броя на земните обитатели, тъй като всеки човек си има свой ангел, ако е праведен, и свой дявол, ако е грешен. Ангелът лети над дясното рамо на човека, а дяволът седи на лявото. Затова човек трябва да спи върху дясното си рамо, за да не разплаче своя ангел. Когато човек умира, ангелът и дяволът водят люта битка по между си за неговата душа. Ако починалият е праведен, ангелът отвежда душата му пред Божия съд, за да я изпрати в райската градина. Често се вярва, че душите на починалите кръстени деца стават ангелчета, които кръжат под клоните на райското ябълково дърво. В ангели-войници се превръщат душите на починалите чисти, девствени момци, които служат на светците Георги и Архангел Михаил.

Литература

Ангелов, Д. Българинът в Средновековието. Варна, 1985.

Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 1. София, 1981.

Етнография на България. Т. 1. София, 1980.