Представите за времето и за пространството са основна част на всяка светогледна система. В прединдустриалните общества те се формират под въздействие на дадена религиозна доктрина и съответните религиозни специалисти. Големите монотеистични религии и многобройните локални религиозни учения предлагат различни обяснения за пораждането на света, много от тях имат и изградена представа за негов край, независимо от линеарния или цикличен модел, в който се мисли развитието на времето.

 Християнските есхатологични представи се базират основно на последната част на Новия завет – Апокалипсиса (Откровението) на Св. Йоан Богослов. Думата ‘апокалипсис’ е от гръцки произход и означава ‘откровение’. Асоциирано с описаното в Апокалипсиса (Откровението) на Св. Йоан Богослов, с времето понятието започва да се употребява в значение на ‘свършек на света’. Християните живеят в очакване на края на света от създаването на новата религиозна доктрина. През ранното средновековие хората са концентрирани върху представата за второто пришествие, очаквайки завръщането на Христос. Същевременно през XIII в. в Западна Европа идеята за Страшния съд почти напълно измества представата за второто пришествие на Христос.

Византийската и славянската апокалиптична литература продължават традициите на раннохристиянските автори, които, от своя страна, са повлияни от юдейската апокалиптика. В традиционното общество представите за края на света се формират както от господстващата религиозна доктрина, така и от апокрифни по своя характер идеи. Като причина за края на света се мислят човешките грехове. Като знаци за приближаващия апокалипсис се разпознават нарушаването на традиционните семейни отношения и на социален порядък, войните, природните бедствия (суша, лунни и слънчеви затъмнения, земетресения, пресъхване на водата).

Идването на края на света е предвещавано многократно от различни християнски деноминации. През 999 г. хиляди европейци живеят в страх, че с настъпването на 1000-та година ще дойде и краят на света. Папа Инокентий ІІІ провъзгласява, че краят на света ще настъпи през 1284 година, апокалипсисът е очакван и през 1666 година, която съдържа в изписването си трите шестици, свързвани с Антихриста. Адвентистите в САЩ обявяват 1843 г. за край на света, а мормоните предсказват Апокалипсиса за 1891 година. Апокалиптичните очаквания се актуализират и при големи социално-политически катаклизми в Европа като Френската и Октомврийската революции. През XX в. различни религиозни водачи по света организират масови самоубийства на членове на своите религиозни групи с вярата за настъпващ край на света. Очаквания за близък апокалипсис се срещат и в нашата съвременност.

Литература

Петканова, Д., А. Милтенова (съст.). Старобългарска есхатология. Антология. София, 1993.      

Тимотин, А. Есхатология и колективна идентичност. Вярвания и есхатологични идеи в българския и румънския фолклор. – Български фолклор, № 1, 2005,12-21.

Троева, Е. В очакване на края на света. – В: Етнографски проблеми на народната култура. Т. 9. Съст. А. Анчев. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, 2013, 103-130.

Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова.  Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996.

Шиваров, Н. Старозаветната есхатология – поява, развитие и значение: Православно библеистично изследване. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски”. Богословски факултет, 3 [за 1996], 1999, 67-159.