Тюрбето (диал. тюлбе, тур. türbe, от ар. turba) е надгробно здание, мавзолей. В ислямския свят, включително в Османската империя, надгробни архитектурни съоръжения се строят за видни политически и религиозни лица. У нас думата се използва почти изключително за гробници или гробове на почитани като светци (евлия) лица (често като синоним се използва и теке). Свързани са различни суфитски ордени, но най-често с хетеродоксния ислям.
Обликът и устройството на тюрбетата варира в широки граници. Тюрбето може да представлява малко пространство, оградено с необработени камъни (Юркие баба, Момчилградско), с градинска ограда или покрито с навес; да включва необичайни по форма природни обекти (напр. скалата при гроба на Исман баба, с. Врело, Момчилградско); да се намира в гробище (Сеид баба, Крумовград) или в ненаселена и труднодостъпна местност (Енихан [Инехан] баба на вр. Свобода в Родопите); да се състои от един или няколко гроба; гробът може да бъде символичен (кенотаф) (Къз Ана, Търговище). Много често тюрбетата са част от суфитски религиозен комплекс (теке, завие) (Сабри Хюсеин (Софта баба), гр. Тутракан).
В османската архитектура тюрбето обикновено е малка куполна сграда с многоъгълен план (най-често 8-ъгълен, напр. Хъзър баба, с. Богомил, Харманлийско). Съществува тип, който представлява купол, лежащ върху четири, зидани от тухли стълба (Казанлък), описано е дървено тюрбе с две помещения (край с. Александрия, Добричко), но най-често се строят затворени помещения от камък. Характерна за източните български земи са тюрбетата със 7-ъгълен план (Отман баба, Хасковско; Ак Язълъ баба, с. Оброчище, Балчишко; Кадемли баба, над с. Графитово, Новозагорско; Демир баба, с. Свещари, Разградско; Али баба, с. Кралево, Хасковско). Любопитно е, че независимо от сходния си план (седмостенно помещение с купол и преддверие с правоъгълен план) и от факта, че са строени приблизително в една епоха – ХVI в., всяко от тях е построено в различен стил. В най-ново време на различни места в страната се строят нови тюрбета, които следват тези образци.
Територията около тюрбето се счита за свещена и е охранявана от различни забрани: най-често да се секат дървета или клони от тях. Целебна и магическа сила се приписва на извори и камъни, разположени в нея.
Тюрбетата са обект на поклоннически посещения, които могат да бъдат индивидуални, групови или масови (събори, мае), затова често се казва, че „тюрбе не се заключва“. Поклонниците обикалят гроба, палят свещи, четат молитви, оставят дарове, колят курбани, връзват конци и парцалчета по дървета и храсти. Къзълбашите (алиани, алевии) изпълняват свои религиозни церемонии. На някои места донасят и оставят камъчета (Демир баба).
За почитаните в тюрбета светци се разказват предания, които ги описват като Божии избраници и чудотворци. От уста на уста се предават и разкази за чудесни изцеления и свръхестествена подкрепа.
Литература
Миков, Л. Изкуството на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век): Бекташи и къзълбаши/алевии. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2005.
Миков, Л. Избрани студии. Т. 2. Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2013.
Николчовска, М., Ст. Тодорова, А. Шукерова. Момчилград: Природа, Археологически паметници, Традиционна народна култура. София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 1996, 156-162.