Свети дървета, скали и аязма

Почитането на интересни природни дадености е характерен белег в нашата традиционна народна култура. Свещените дървета най-често се осмислят като обиталище на крилати змейове, които се почитат като стопани-покровители на селището. Под техните клони всяка година се колят общоселски курбани за здраве и благополучие. Свещени са и дърветата в близост до извор, чиято вода се възприема като лековита. Такъв извор носи най-често наименованието „аязмо“.

Броят на тези извори в планинските райони на Странджа, Сакар и Родопите е многоброен. Много често около тях са изградени и параклиси. Те имат свои светци покровители и в деня на техния християнски празник се посещават масово от жителите на всички, намиращи се в близост до извора села. Пристигат и хора от по-далечни места. Всеки измива лицето си с лековитата изворна вода, пие от нея и задължително оставя конец от дрехата си върху клон на дървото до извора, за да остави там всякакви лоши неща, които могат да му се случат. В параклиса до иконата на светеца-покровител се оставят дарове – кърпи, ризи и пари. Болните посетители често колят животно – курбан за светеца. Ако в близост до извора има река, болните се къпят в нея за здраве.

Различни скални образувания също се почитат като свещени. Такъв е случаят с пещера, носеща името на св. Марина, в Странджа. В нощта преди празника на светицата, която там се почита като закрилница на лефтерите – неженените момци и моми, всички те отиват в пещерата и преспиват там. На сутринта измиват лицата си с водата от лековития извор, намиращ се в нея. След това всеки се промушва пълзешком през една скална дупка с надеждата, че му предстои щастлив семеен живот. През дупката преминават и млади невести с вярата, че скоро ще родят благополучно, без страдание и болки, своите първи деца.

Литература

Илиев, А. Растителното царство в поезията и поверията на българите. – СбНУ, кн. 7, София, 1892.

Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996.

Радойнова, Д. Феномените на Странджа. София, 1999.